Защо е толкова трудно да прощаваме: 7 причини
Майка Тереза ни казва: „Ако наистина искаме да обичаме, трябва да се научим да прощаваме“. Но преди да разгледаме как да прощаваме, нека видим защо е толкова трудно да го правим.
Трудно е да прощаваме по няколко причини:
- Вярваме в някои митове за прошката.
- Вярваме в идеята за „справедлив свят“ и искаме да въздадем справедливост
- Не разбираме защо Бог е допуснал нещастието и не можем да го приемем.
- Не знаем различните етапи на прошката.
- Не разбираме какво е „пропаст на несправедливостта“.
- Не знаем какво представлява прошката.
- Не знаем как да простим.
Нека разгледаме накратко всяка една от тях.
-
Вярваме в някои митове за прошката.
Има няколко мита, които хората приемат за прошката. Те смятат, че да простиш означава:
- Да анулираш злото или вредата, която е нанесена.
- Да забравиш и никога повече да не си спомниш.
- Да кажеш, че причиненото зло не е важно.
- Да допуснеш някой друг да направи отново същото нещо.
- Да мислиш, че няма никакви последици.
Тези митове обясняват защо за някои хора е толкова трудно да простят, тъй като те смятат, че „престъпникът“ ще си мисли, че не е направил кой знае какво! За нас е важно да разберем истината.
Прошката:
- не е зелена светлина за повтаряне на същото „престъпление“.
- не е амнистия.
- не е амнезия.
- не е отричане на нанесената болка или вреда.
- не е признание, че ние сме виновни.
Прошката не е никое от тези неща. Тя е благодат в действие и малко по-нататък в този семинар ще изясним какво точно представлява. Сега ще продължим да разглеждаме причините, които затрудняват прощаването.
-
Вярваме в идеята за „справедлив свят“.
Една друга причина да ни е толкова трудно да прощаваме е вярата в идеята за „справедлив свят“ и ние искаме да въздадем справедливост. Сигурно имаме тази идея от Едемската градина и подсъзнателно очакваме на добрите хора да се случват добри неща, а на лошите – лоши. Но всъщност не е така. Светът не е справедлив: на добри хора се случват лоши неща и не е наша работа да въздаваме възмездие и справедливост. Само Бог е истинският съдия.
Желанието за въздаване на справедливост и наказание на нарушителя е толкова силно, че забравяме, че само Бог може да въздаде справедливост. Искаме ние самите да бъдем съдии, особено когато смятаме, че хората са несправедливи към нас. Когато не можем да направим нищо по въпроса, ние ги наказваме, като отказваме да им дадем прошка.
-
Не разбираме защо Бог е допуснал нещастието.
Можем да приемем идеята, че Бог е единственият истински съдия, но не разбираме защо допуска да ни се случват такива неща. Тази мисъл може да бъде много болезнена и да ни пречи да прощаваме. Трябва да се научим да Му се доверяваме, да вярваме в Неговата мъдрост. Той знае защо е решил да ни преведе през тази трудност. Може да желае да изградим характер, подобен на Неговия, или да бъдем Негови помощници за другите. Често хората, които са жертва на лошо отношение, по-късно стават мощни инструменти в ръцете на Господа, като помагат на други хора в подобни обстоятелства да се възстановят от такива трагедии.
-
Не знаем различните етапи на прошката.
Може да ни е трудно да прощаваме, защото не съзнаваме, че това са конкретни етапи в процеса на прошка. Тези етапи са:
Нараняване
Болка
Изцеление
Прошка
и вероятно помиряване!
Обикновено е трудно да простим, когато сме на първи или втори етап. Трябва ни известно време да се възстановим от нараняването, преди да можем да мислим ясно и спокойно. Важно е също да признаваме, че понякога можем да простим, но не можем да се помирим, тъй като помиряването изисква добра воля и от двете страни.
-
Не разбираме какво е „пропаст на несправедливостта“.
Според проучванията за прошката всяка лоша постъпка създава „пропаст“, образно казано. Трудно е да простиш, когато тази „пропаст на несправедливостта“ е много голяма. Нарушителят може да я стесни, като се извини или направи нещо, за да намали вредата. Или може да я увеличи, като отрича своята вина или се държи по такъв начин, че да увеличава болката. По-лесно е да простиш, когато нарушителят се опитва да намали „пропастта на несправедливостта“, но трябва да помним, че можем да простим, дори когато няма никакво извинение или „пропастта“ не е намалена.
-
Не знаем какво представлява прошката.
Трудно е да простим, защото много често не знаем какво представлява истинската прошка и как да прощаваме. Както споменахме по-горе, прошката е благодат в действие. Благодатта произлиза от Бога. Както казва Александър Поуп: „Да се греши е човешко; да се прощава е Божествено“. Нашата способност да прощаваме зависи от това как разбираме Божията прошка, как се отнасяме към себе си и дали сме преживели Божията благодат в нашия живот.
„Забележителното е, че ние наистина обичаме ближния си като себе си: правим на другите това, което правим на себе си. Ние мразим другите, когато мразим себе си. Ние сме толерантни към другите, когато сме толерантни към себе си. Прощаваме на другите, когато прощаваме на себе си. Склонни сме да жертваме другите, когато сме готови да жертваме себе си“ (Ерик Хофър).
Да си спомним пасажа, където Петър пита Исус за прошката: „Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли? Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти – до седемдесет пъти по седем“ (Мат. 18:21, 22).
Исус добавя още и притчата за непростителния слуга (Мат. 18:21-35). В тази история един човек има дълг от 10 000 таланта, които му се опрощават. Обаче намира друг човек, който му дължи само 100 денария и започва да го притиска. Хайде да видим колко време ще отнеме спечелването на 10 000 таланта и 100 денария.
„Денарият бил обичайната еднодневна заплата за работник, който работи шест дена в седмицата и почива в събота. Ако махнем приблизително две седмици за различните еврейски празници, работникът обикновено работи 50 седмици в годината и печели годишно 300 денария (50 седмици х 6 дена). Следователно 100 денария са една трета от годишната заплата или заплата за четири месеца.
Сега да предположим, че продължавате да работите и да печелите 300 денария всяка година. След 20 години ще сте спечелили 6 000 денария. В този момент царят ще каже на своя длъжник: „Поздравления. Ти работи 20 години и спечели 6 000 денария. Това е достатъчно, за да върнеш един талант. Дължиш още 9 999 таланта“.
Оттук лесно можем да изчислим, че ако за 20 години се печели един талант, връщането на 10 000 таланта ще изисква работа в продължение на 200 000 години!“ (Уошингтън, Евърет. Проучване на прошката: „Какво означава прошката? http://www.evworthington-forgiveness.com/research/).
Исус използва този пример да ни покаже колко малки са раните, които получаваме от другите, в сравнение с това, което сме направили и правим на Него. Обаче Той ни прощава – много пъти.
Следователно виждаме, че прошката е:
- Благодат в действие. Когато говорим за прошка, трябва да имаме предвид Божия характер и Божията благодат. Благодатта е безусловна; тя е незаслужена милост.
- „Прошката е ароматът, който теменужката излъчва към колелото, което я е смазало“ (Марк Твен).
- Михей 7:19 ни казва, че когато Бог прощава нашите грехове, Той ги хвърля в морските дълбочини. Някой е добавил: „И слага знака: „Риболовът забранен!“ Обаче това, което обикновено обичаме да правим, е да „ловим“ нашите грехове и грешки. Обичаме да „ловим“ и греховете на другите хора. но трябва да помним: „Риболовът забранен!“
- Когато ви е трудно да простите на себе си или на другите хора и постоянно си спомняте за лошите постъпки, си напомнете: „Риболовът забранен!“
Нека също да помним:
- Ако воюваме с другите, не можем да бъдем в мир със себе си.
- Наранените хора нараняват другите.
- Прошката ни променя от затворници на миналото в хора на мира.
- Прошката ни помага да се помирим с миналото си.
Можете да включите в бележките си и следните цитати:
- „Всеки глупак може да критикува, осъжда и мърмори, но е необходим силен характер и самоконтрол, за да бъдем отзивчиви и прощаващи“ (Дейл Карнеги).
- „Да простиш означава да разбереш“ (Френска поговорка).
- „Само великите хора могат да прощават“ (О. Ожешко).
Най-хубавото в прошката е, че тя е свързана със СВОБОДАТА!
- Прошката ми връща личната свобода!
- Прошката ме освобождава от този, който ми е причинил зло!
- Прошката е безплатна!
- Прошката е безусловна!
- Прошката съдържа сила, дори без покаяние от страна на другия човек и без помиряване с него/нея!
- Силата да прощаваме идва от Господа!
„Блажени миротворците, защото ще се нарекат Божии деца“ (Мат. 5:9).
-
Не знаем как да прощаваме.
Това ни води до най-важната точка: как да прощаваме? Хората често не прощават, защото не знаят как. Най-важното нещо, което трябва да помним, е, че прошката никога не става без личното ви, категорично решение да простите. Вярно е, че е по-лесно да простим, когато другият казва, че съжалява. Но интересното е, че не е необходимо да получим извинение, за да простим. Прошката е решение. Ние го вземаме в главите си. То не зависи от покаянието на другия човек. Прошката е наше собствено решение. И трябва да можем да простим, дори когато не получаваме никакво извинение или не можем да се помирим.
Семинар “Силата да прощаваш”, Галина Стийл
Превод: Йорданка Дейчева