При започването на учебната година, обръщайки се към завършващите студенти в университета в Маями, журналистът Джордж Уил представил някои статистики, които ни помагат да не се смятаме за много важни. Той посочил, че Слънцето, около което обикаля земята, е едно от вероятно 400 милиарда звезди в Млечния път, който пък е една незначителна галактика в необятния космос. Уил добавил: „Вероятно съществуват 40 милиарда галактики  във все още неразкритата вселена. Ако всички звезди в космоса бяха големи колкото върха на игла, те биха напълнили един голям стадион повече от три милиарда пъти”.

Има и още една подробност към тези потресаващи факти. Бог, Който е създал и поддържа нашия осеян със звезди космос в неговата непонятна безграничност, ни обича. И Той не само обича човешката раса като съвкупност от милиарди същества. Той ни обича индивидуално. Това, което апостол Павел възкликва, че е истина за него, е вярно и за всеки от нас, въпреки очевидната ни нищожност: Христос „ме възлюби и предаде Себе Си за мен”. (Галатяни 2:20)

Астрономически погледнато, ние сме незначителни. И въпреки това сме възлюбени обекти на специалната Божия грижа. Нямаме причина да се гордеем, но сме неизказано благодарни на Господа, чиято любов към нас е разкрита на Голготския кръст.

„А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда.“   Йоан 1:12

НЯМА ЗА КАКВО ДРУГО ДА СЕ ХВАЛИМ, ОСВЕН ЧЕ СМЕ НЕЖНО ВЪЗЛЮБЕНИ ОТ БОГА.