Защо трябва аз да изхвърлям боклука?

Отговорности в дома

 ЗАПЛАТАТА НА МАМА: ИСТОРИЯ

Майката на Петьо понякога му плащаше по няколко лева за задачите, които изпълняваше. Разбира се, това не беше постоянно правило. Петьо считаше, че напоследък върши доста работа, а майка му забравяше да му плати… Една сутрин тя получи на масата следната сметка:

Мама дължи на Петьо:

– За покупки до магазина – 10 лв.

– За плевене на градината – 25 лв.

– За грижи около бебето – 20 лв.

– За пускане на писма – 10 лв.

Общо: 65 лв.

На следната сутрин майката постави банкнотите под чинията на своя малък син заедно с една сметка, която самата тя бе написала:

Петьо дължи на майка си:

– За това, че го е родила, откърмила и отгледала – нищо

–  За храната и дрехите – нищо

–  За нежността, грижите и любовта – нищо

–  За безсънните й нощи, когато е боледувал – нищо

–  За щастливите години – нищо

Общо: нищо

Когато на следващата сутрин Петьо седна на масата за закуска и прочете бележката, той едва можа да сдържи сълзите си. Стана, отиде при майка си и я прегърна нежно:

– Мамо, твоята сметка е погрешна. Думата „нищо” трябва да бъде заменена с „всичко”. Срамувам се дори за това, че помислих да ти искам пари за малкото неща, които съм сторил за теб.

„Много отрано в живота си детето трябва да усвои урока да бъде полезно. Когато силите му и способността му да разсъждава се развият достатъчно, трябва да му се определят задължения в дома. Трябва да бъде насърчавано да помага на баща си и майка си, да бъде учено на себеотрицание и самоконтрол, да поставя щастието и удобството на другите над своите, да търси възможности да ободрява и подпомага братята, сестрите си и другарчетата в игрите, да проявява доброта към възрастните, болните и нещастните“ (Детско водителство. С. 19,20).

ВАЖНО! Как да постигнем това? „В домашното училище децата трябва да бъдат научени как да изпълняват практическите задължения на ежедневието. Докато са още малки, майката трябва да им дава някаква проста задача за вършене всеки ден. Това ще ѝ отнеме много повече време, отколкото сама да си я свърши, но нека помни, че трябва да постави за основа на техния характер услужливостта“ (с. 61). Услужливостта или желанието да помагат превръща децата от егоисти в алтруисти.

Когато основата на техния характер е отзивчивостта и желанието да помагат, те ще проявяват много по-рядко агресия, ще постигат много по-големи успехи в кариерата и ще имат по-щастлив семеен живот.

 Да се приучват децата към ред: Кой ще подрежда стаята ми?

Пример: Почистване и подреждане на стаята. Според вас правилна ли е днешната стратегия детето да оставя стаята си в какъвто вид иска? Защо да или защо не?

„Майки, научете децата си още от най-ранна възраст, че не трябва да възприемат всички неща в дома като играчки. Така малко по малко ще ги приучвате към ред. Колкото и много да се сърдят, не допускайте да укрепва и да се затвърждава в тях стремежът към разрушение, който е толкова силен в бебешка и детска възраст“ (Детско водителство. С. 52).

Детето не иска да учи: Първо работа, после игра

„Моята майка ме научи да работя. Често я питах: „Защо трябва винаги да върша токова много работа преди да играя?“ „За да обучиш и подготвиш ума си за полезна работа и още – за да те пази от вършене на бели. Когато пораснеш, ще ми благодариш за това“ (Детско водителство. С. 64).

Пример: Ако попитате сина ми, който е в 5 клас, дали иска да ходи на училище, ще получите почти веднага отговор „Не“. Но ако го попитате дали си учи всеки ден, ще получите отговор „Да“. Още от първи клас той знае, че независимо дали му се учи или не, първо трябва да свърши работата, а после, ако остане време, може да играе на компютъра.

Конфликти, свързани със здравните принципи

„Първият предмет за изучаване от младежите трябва да бъде да изучават самите себе си и как да пазят здравето си“ (Детско водителство. С. 53).

Пример: Днес голям проблем са смартфоните. Чуват се все повече гласове, че зависимостта от телефона вреди както на психичното, така и на физическото здраве. Мозъкът се стимулира прекомерно и детето губи интерес към нормалните житейски дейности, които не се сменят така често и не са така наситени с ярки цветове. Влошават се уменията за пълноценно общуване с родителите и връстниците. Обездвижването е потенциална заплаха за здравето на ставите, сърдечно съдовата система, нервите.

Дванадесет годишно момче казва на баща си: „Всичките ми приятели имат таблети, само аз нямам. Трябва да ми купиш!“

ВАЖНО! Трябва да учим децата си, а и себе си, каква е разликата между желания и нужди.

Д-р Недли ни дава една добра перспектива: „Как да разгранича нужда от желание: колко време мога да изкарам без това, преди да умра?“ (Изгубеното изкуство на мисленето, изд. Нов живот).

 Детето не иска да яде

Много майки се оплакват, че детето не иска да яде. Или че предпочита само сладкиши.

ВАЖНО! Ако искате детето да е гладно на основното хранене, не давайте нищо между основните хранения. И не правете от яденето голям въпрос, защото ще започне да ви манипулира. Ако не иска да яде, оставете го да стане от масата, но го предупредете, че няма да получи нищо, освен вода, до следващото основно хранене.

Конфликти с тийнейджъри: да им намираме полезна работа

„Едно от най-сигурните защитни средства за юношите е полезното занимание. Децата, които са научени на трудолюбие, като са заети през цялото време с полезни и приятни занимания, нямат склонност да се оплакват от съдбата си, нито имат време за празни фантазии. Те са по-малко застрашени от формиране на порочни навици или свързване с лоши приятели“ (Детско водителство. С. 63).

Когато са без работа, децата „ще се научат да обичат мързела и като пораснат, ще бъдат безотговорни, безполезни мъже и жени. Когато пораснат достатъчно, за да изкарват сами прехраната си, и бъдат взети някъде на работа, те ще бъдат мързеливи и безделни работници и ще смятат, че трябва да им се плаща за пропиляното време същото, както ако бяха работили здраво“ (Детско водителство. С. 63).

„Бог е благословил хората с нерви, органи, мускули, които не бива да допускаме да се увреждат поради бездействие, а трябва да укрепваме и пазим здрави чрез движение. Да нямаш какво да правиш е голямо нещастие, защото безделието винаги и било и ще бъде проклятие за човешката раса“ (Детско водителство. С. 64).

Харченето на пари за играчки, дрехи

Често виждаме в магазина деца, които искат играчка, и винаги я получават. Как се отразява пълната задоволеност на техния характер?

„Децата на две или четири години не трябва да бъдат насърчавани, че трябва да имат всичко, което пожелаят. Родителите трябва да ги научат на уроци на себеотрицание и никога да не се отнасят с тях по такъв начин, че да се мислят за център, около който се върти всичко друго“ (Детско водителство. С. 68).

ВАЖНО! За да стане детето себеотрицателна и великодушна личност, то трябва да научи два важни урока: че светът не се върти около него и че когато даваш, радостта е по-голяма, отколкото когато вземаш.

Световно известният християнски апостол Павел ни съветва: „И да помните думите на Господ Исус, както Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да получава“ (Деяния на апостолите 20:35).

Пример: Касичка за спестявания, част от които могат да се използват за добра кауза.

Момиче дари къдриците си: „11-годишно момиче от Костенец отряза дългите си къдрици, за да помогне на онкоболната си учителка. Жената е изгубила косата си в хода на лечението, разказва Нова тв“ (https://arhiv.marica.bg/).

„Вие сте начертали линия на земята, а детето ви безочливо я е престъпило с малките си тънки крачета. Кой ще победи? Кой е най-смелият! Кой управлява тук? Ако не дадете категоричен отговор на тези въпроси на силноволевото си дете, те ще породят нови битки, защото ще го карат да ги задава отново и отново. Това е основният парадокс на детството: децата искат да бъдат ръководени, но настояват, че родителите им трябва да спечелят това право“ (д-р Джеймс Добсън, „Смелостта на възпитаваш“, изд. Нов човек, 1994).

„Нека детето и младежът бъдат учени, че всяка грешка, всеки пропуск, всяка трудност, които победят, стават трамплин за по-добри и по-възвишени неща. Именно чрез такива преживявания са постигнали успех хората, които са изживели достойно живота си“ (Детско водителство. С. 67).