ЗА ЖАБАТА И РОЗАТА

Имало едно време една много красива червена роза, която се чувстваше доволна от факта, че е най-красивата в цялата градина. Хората я гледаха от далече, защото в близост имаше една голяма крастава жаба, която отблъскваше хората и те не я доближаваха. Разгневена, розата заповяда на жабата да напусне и тя след кратко объркване се отстрани. Не след много време жабата мина покрай мястото, където беше розата и я видя без листа и цветове. Попита я:

– Какво се е случило? Защо изглеждаш така зле?

Розата отговори:

-Е, откакто ти си отиде, мравките изядоха лека-полека листата ми и аз никога няма да бъда тази красива роза, която бях.

– Да, разбира се – отвърна жабата – когато бях близо до теб, аз изяждах мравките и затова ти беше най-красивата роза в градината.

Тази история ни помага да разберем, че много пъти презираме другите по различни причини и съображения, особено…когато вярваме, че ние сме по-добри от тях, че те не са достатъчно умни като нас и…че не са достойни за нашето присъствие. Истината Е, че ние имаме много да се учим от другите, особено в духовен план, защото Бог смирява горделивите и дава благодат на смирените.