Молитвата е отваряне на сърцето пред Бога като пред най – близък приятел, но тя е и нещо повече от един обикновен разговор. Тя е общение с Бога, ходене по Бога, дори тогава когато не сме коленичили и не говорим гласно, а се молим в сърцето си – 1Сол.5:17,19. Човек се моли не с цел да промени Божиите мисли и намерения, но за да  приеме Божият план за себе си,  да изяви своето съгласие с Божията воля. Молитвата не цели да избегнем неволите, но да получим сили да понасяме трудностите. Молитвата не е декламация, но изразяване чувствата ни и довеждане нашата воля в хармония с Божията. Това означава да се молим в  името Христово, а не в свое име, нито на основание някакви свои заслуги. Молитвата ни трябва да бъде „по волята на Бога”, а не по нашата. Христос бе казал, че Отец е готов да ни даде всичко, което поискаме в Неговото име. Библията не ни дава никакъв списък за нещата, които можем да искаме от Бога, но ни дава този съвет: „търсете най – напред Царството Божие и неговата правда, а всичко това ще ви се приложи”. Целта на молитвата е преди всичко задоволяване нашите духовни нужди, защото „Царството Божие не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Святия Дух,  – Римл. 14:17, Мат. 6:9. Молитвата „Отче наш” е образец, но тя не  означава да се молим само с нея, защото Исус не казва „молете се с тези думи”, но „молете се така”. От седемте молби, които тя съдържа, шест засягат духовните ни потребности, а само една се отнася за хляба, насъщата човешка необходимост. Исус ни е дал образец на молитва, според който молитвата представлява обожаване на Бога, предаване на  неговата воля, копнеж по Неговото царство, любов към Бога и ближния, доверие в Божията сила да отговори на молитвата ни и доверие в Божията промисъл за всеки от нас, т.е. за всеки човек. Тогава небето няма да бъде само бъдещо жилище, но настояща действителност. Молитвата отправена в името на Христо, означава приемане Неговата молитва: да бъде  волята Божия както на небето, така и на земята; изповядване на нашите грехове и прощение от наша страна на греховете, които са сторили спрямо нас други; да получим мир и радост в Св. Дух, сила и светлина за живота. Кол 4:2.

Нека не забравяме също, че пътят, който води към  Божието присъствие, не е някаква арена, но свята земя, осветена чрез присъствието на Светия Дух; Той – като представител Божи на земята – „изпитва сърца” и се „застъпва за светиите, както е на Бога угодно” (Римл. 8:27). Ние сме  призовани безстрашно да търсим Божието  присъствие, защото имаме само един застъпник на земята – Светия Дух, Който ни помага да се молим – но и един защитник пред благодатния Престол – нашия Господ Исус Христос – и в неговото превъзходно име молитвите ни ще бъдат чути, ако се посветим на божията воля.