ЗА КАКВО СМЕ БЛАГОДАРНИ

В края на деня едно дете коленичило до леглото си и казало: „Благодаря Ти, Боже,че не остави мама да намери обвивката от шоколада в джоба ми и за това, че никой не разбра за счупената от мен чаша. О, почти щях да забравя! Благодаря Ти също,че татко не забеляза липсата на кибрита, който взех от бюрото му. Амин.”

Дали нашето християнство се отличава понякога с подобно отношение към Бога? Или сме се научили, че благодарността съпътства живота на благочестие и е път към доволство.