ЗА ОСТЕОПОРОЗАТА – РТОРА ЧАСТ

УЧАСТИЕ НА МЕЛАТОНИНА В КОСТНОТО РЕМОДЕЛИРАНЕ

Процесите на обмяна на веществата в организма като цяло и в частност в костната тъкан се регулират от сложен комплекс взаимносвързани механизми. Основните хормони, регулиращи метаболизма на костите и калциевата хомеостаза, са паратхормонът, витамин D и калцитонинът. В регулацията на костното образуване обаче участват в една или друга степен и други хормони, медиатори и модулатори в организма…

Механизмът на действие на мелатонина включва анаболен и антирезорбтивен ефект,  (подобрява изграждането и потиска разграждането на костта) редукция на оксидативния стрес, подобряване на костообразуването чрез повишаване диференциацията на човешките мезенхимални стволови клетки в остеобластни клетъчни линии (съдейства за синтезиране на остеобластите, които изграждат ново костно вещество).

Проучвания при животни с отстранена епифиза показват сигнификантно понижена костна минерална плътност в сравнение с контролите, което потвърждава значението на мелатонина. У хора, работещи на нощни смени, дисфункцията на мелатониновия сигнален път може да е свързана с развитието на идиопатична сколиоза и повишен риск от фрактури[5].

Изследвания от последните години внасят повече светлина върху клетъчните механизми на действие на мелатонина върху костната тъкан.

( В подробности за медицинските специалисти – Установи се, че хормонът осъществява регулаторни ефекти върху плурипотентните мезенхимни стволови клетки, намиращи се в костния мозък. Различни сигнални пътища насочват диференциацията на тези клетки в остеогенни или хондрогенни линии. Идентифицирани са рецептор-зависими и рецептор-независими отговори на мелатониновото действие[8]. Установено е, че хормонът повишава остеобластната диференциация в първични костно-мозъчни мезенхимни стволови клетки от мишки[27] и регулира експресията на остеогенен маркер Osterix чрез протеинкиназа А и протеинкиназа С сигнални пътища[12]. Този маркер е от съществено значение за диференциацията на преостеобластите в зрели остеобласти. Това означава, че мелатонинът директно регулира късните етапи на остеобластната диференциация[12]. Въпреки че съществува корелация между появата на остеопороза и възрастовото намаляване на продукцията на епифизния хормон, все още директните ефекти на хормона върху остеокластогенезата не са докрай изяснени[5]. Прилагането му в култури от бедрени кости на мишки показва, че мелатонинът дозозависимо във фармакологични, но не и във физиологични дози значимо потиска остеокластогенезата. Механизмът включва инхибиция на нуклеарен фактор капа β (NF-kβ)[28]. Хормонът повишава остеобластната и намалява остеокластната активност чрез MT1 и RORα рецептори.)

Подобен ефект на епифизния хормон е установен и у хора. При приложение на мелатонин в дози 1 mg и 3 mg per os вечер за период от една година на остеопенични жени в постменопауза, се установява повишаване на костната плътност (измерена чрез двойна рентгенова абсорбциометрия, компютърна томография, калциотропни хормони и костни маркери) на бедрената шийка по дозозависим начин, докато костната плътност на гръбначния стълб се увеличава от по-високата доза[6]. Други проучвания на жени в перименопауза и менопауза, приемали вечер по 3-5 mg per os мелатонин за 6-12 месеца също показват възстановяване на баланса в костното ремоделиране[16,18]. В сравнение с плацебо, лечението с мелатонин, заедно със стронций ( не се прилага самоволно без назначение и наблюдение от специалист), витамин D3 и витамин K2, повишава костната минерална плътност в лумбалния отдел на гръбначния стълб и шийката на бедрената кост. Същевременно, в култури с човешки мезенхимни стволови клетки и човешки моноцити се наблюдава повишаване на остеобластогенезата и намаляване на остеокластогенезата[18]. Освен благоприятните ефекти върху костния метаболизъм, се отбелязват добра поносимост на екзогенния мелатонин у изследваните жени, както и намаляване на неприятните физически симптоми, свързани с менопаузата[16]. Последните ефекти бихме могли да разглеждаме като част от универсалното адаптогенно действие на епифизния хормон, който хармонизира нормалните жизнени функции в човешкия организъм при настъпила временна дисрегулация и ги съгласува с денонощния ритъм.

доц. д-р Ирина Пашалиева, дм

Катедра по физиология и патофизиология, МУ-Варна

MEDINFO – Медичинско списание за лекарите в България брой 11 2019 год.

P.S. Самолечението при остеопороза е недопустимо! Сложните процеси, които протичат в костната система и връзката им с други органи и системи, изискват изследване и преглед от специалист ендокринолог, както и други специалисти по преценка на лекуващия лекар.