ЗА ОСТЕОПОРОЗАТА – ПЪРВА ЧАСТ

СТРУКТУРА НА КОСТНАТА ТЪКАН

През целия живот на индивида в структурата на костите се извършват промени под влияние на редица фактори – възраст, хормони, хранене, двигателна активност и др.

Костта се състои от костно вещество, периост, ендост и костен мозък. Ендостът (endosteum) е тънък слой от съединителна тъкан, който покрива стените на вътрешните кухини на костите и ограничава костната тъкан от костния мозък. Той се състои от един ред остеопрогениторни клетки (диференциращи се в остеобласти), клетки, покриващи костта и остеокласти. Ендостът участва активно в нарастването и вътрешното преустройство на костите чрез своите клетъчни елементи – остеобласти и остеокласти, чиято дейност е свързана с образуване и разрушаване на костната тъкан. Остеобластите произвеждат органичния матрикс на костите. Те секретират колаген тип I (90% от протеините в костта) и калций свързващи протеини (остеокалцин и остеонектин), мултиадхезивни протеини (сиалопротеини), алкална фосфатаза, протеогликани и др. В така формираната остеоидна тъкан остеобластите инициират процес на минерализация, при който силно се повишава концентрацията на Ca2+ и PO2-4 йони и се стимулира образуването на кристали хидроксиапатит Ca10(PO4)6 (ОН)2.

Остеокластите се намират в зони и участъци на разрушаване и резорбиране на хрущялна и костна тъкан. Чрез отделяне на протеолитични ензими те разграждат междуклетъчния органичен матрикс. Остеокластите са гигантски многоядрени клетки, произлизащи от мононуклеарни хемопоетични прогениторни клетки на кръвта. Последните, след напускане на кръвоносните съдове, се сливат помежду си под действие на множество цитокини, като образуват остеокласти. Следва процес на активация и те се превръщат в активни кост-резорбиращи клетки[2].

доц. д-р Ирина Пашалиева, дм

Катедра по физиология и патофизиология, МУ-Варна

P.S. Костната тъкан притежава висока функционална активност. Във всеки един момент около 20% от костното вещество се намира в процес на ново изграждане, наречено ремоделиране. Костното ремоделиране е много сложен процес, при който старата кост се заменя с нова, в цикъл състоящ се от три фази:

Костна резорбция от остеокластите;

Период на обръщане или преход от резорбцията към формирането на нова кост;

Образуване на костна тъкан от остеобластите.

Както се вижда ремоделирането на костта се обуславя от координираното действие на остеокластите, остеобластите и остеоцитите. Дисбалансът между костното образуване и костната резорбция води до костни заболявания. При надделяване на резорбцията се развива остеопороза, а в обратния случай – остеопетроза.