Според библейското учение за Сътворението само на планетата Земя съществува биологичната форма на живот. Това прави нашата планета уникално небесно тяло в цялата Вселена. След цялостния творчески акт, описан в първите две глави на Библията, на Земята е създаден животът, а в края на Сътворението – човекът, като венец на цялото Творение. А това показва, че феноменът „живот“ и човекът са били целта на Творението. Всичко, създадено преди тях, е предназначено да служи на тази крайна цел – човека.
Как по научен път може да се докаже, че Земята е единственото и централно небесно тяло, върху което съществува животът? Ние ще споменем някои уникални особености, които притежава Земята, благодарение на които е възможен животът.
Ето някои особености:
1) Разстоянието от Земята до Слънцето е 150 милиона км. Слънчевата светлина, която се движи с 300 000 км/сек., изминава това разстояние за 8 мин. Ако орбитата на движението на Земята около Слънцето беше само с 1,5% по-малка, животът на Земята не би бил възможен.
2) Въпреки непрекъснатите термоядрени процеси, които протичат в Слънцето, то излъчва своята топлина и светлина към Земята равномерно, постоянно и ритмично. Ако това не беше така, животът на Земята не би бил възможен.
3) Земята се движи със скорост 120 000 км/час около Слънцето. Дължината на земната орбита около Слънцето възлиза на 940 милиона километра, което разстояние Земята изминава за една година. Земята се движи около собствената си ос със скорост 1600 км/час, измервано на екватора. Ако тези ротационни особености на Земята бяха по-различни, животът на нея не би бил възможен.
4) Ъгълът на наклоненост на земната ос (23,5 градуса) е оптималният за осъществяването на цикъла от четири годишни времена. Ако този ъгъл беше друг, животът на Земята не би бил възможен.
5) Цялостната маса на земното кълбо (1 милион пъти по-малка от масата на Слънцето), както и гравитационните сили между Слънцето, Земята и Луната също са важна особеност, без която животът на Земята не би бил възможен.
6) Земната атмосфера е изключително условие за съществуването на живота. Без оптималните процентни взаимоотношения между азот, кислород, въглерод, въглероден двуокис, вода и останалите 26 химични елемента в земната атмосфера животът на Земята не би бил възможен.
7) Озоновият слой предпазва земното кълбо от вредните ултравиолетови лъчи на Слънцето. Без този слой животът на Земята не би бил възможен.
8) Геофизичните и хидрологични особености на Земята (кора, сърцевина, хидро- и литосфера) са също изключително важни условия за съществуването на живота.
9) Водният цикъл и съпровождащата го глобална атмосферна циркулация, описани преди 3000 години в Библията (Екл. 1,6-7; Иов 36, 27-29), са друго задължително условие за съществуването на живота на Земята.
10) Кръглата форма на Земята, описана в Библията преди близо три хилядолетия (Ис. 40, 22; Притчи 8,27), е съществено условие за съществуването на живота.
Всички тези научни факти ни дават основание да направим следните няколко извода;
а) Споменатите специфични особености на планетата Земя не могат да бъдат случайност. Твърде много са, за да се съчетаят случайно по някакъв начин.
б) След като не са случайност, значи, че има свръхинтелигентна сила, която ги е планирала и създала с определена цел. Тази сила Библията нарича БОГ и целта на Творението е човекът.
в) Много преди науката да открие тези специфични особености на Земята, повечето от тях са споменати в Библията, което означава, че научните факти потвърждават Библията. Това придава на Библията особена достоверност като източник на информация.
В Библията се споменава и за друго свръхестествено научно прозрение. Докато мъдреците на човечеството са спорили хилядолетия относно броя на звездите, Библията беше единствената Книга, която казваше, че „звездният свят е безчет“ (Иер. 33,22) и го сравняваше с пясъка по морския бряг (Бит. 22,176). Астрономите днес смятат, че общият брой на небесните тела възлиза поне на 1026. За да добием някаква малка представа за необятните гигантски размери на Вселената, ще споменем в обобщен вид някои астрономически цифри:
Нашата Галактика (Млечният път) се състои от 100 милиарда слънца, подобни на нашето Слънце. Диаметърът на Млечния път възлиза на 130 000 светлинни години (1 светлинна година е около 10 милиарда километра).
Астрономите считат, че Вселената се състои от 10 милиона такива галактики, всяка от които е изградена от няколко стотици милиона слънца. Изчислява се, че диаметърът на Вселената възлиза на около 20 милиарда светлинни години.
На разстояние 30 000 светлинни години от центъра на Млечния път се намира една малка звезда – нашето Слънце. На него се пада общо 99,99% от цялата маса на Слънчевата система. Това значи, че на деветте планети от Слънчевата система, заедно с техните сателити, се пада 0,01%. Между тези девет планети се намира и нашата Земя…
Този обобщен поглед в необятната Вселена ни задължава да направим още два много важни извода:
г) Във Вселената цари поразителна хармония, точно така, както в структурата и функцията на човешката клетка. Тази хармония предполага безкрайно мъдър и свръхинтелигентен Творец.
д) Този Творец е създал всички условия, за да бъде възможен животът на Земята. Той има особен интерес към най-висшето Си творение – човека.
Освен тези научни основания за достоверността на Библията ние ще споменем и някои впечатляващи свойства, които притежава тази Книга и които са друго мощно доказателство за нейната достоверност.