ЗНАЕТЕ ЛИ В КОЙ КЛАС Е ДЕТЕТО ВИ?

Струва ли ви се глупав този въпрос? Естествено, че родителят знае в кой клас е детето му. Но след вчерашното ми преживяване вече не съм толкова сигурна.

Седях пред училището на сина ми, докато траеше външното оценяване за 7 клас по български език и литература, и го чаках да свърши с изпита, защото той не може да се придвижва сам. През това време дойдоха няколко деца от началния курс, които явно не бяха чули, когато госпожата им е казала, че няма да учат в сряда. Били са заети с нещо по-важно!

Но шокът дойде, когато един мъж дойде с момиче и момче. Те тръгнаха смело към входа на училището, където ги посрещнаха с новината, че днес има изпит за 7 клас и децата от другите класове нямат учебни занятия.

– 7 клас ли – попита мъжът, а после се обърна към дребното момченце, което явно му беше син и изглеждаше на възраст не повече от 3-4 клас. – Ти в 8 клас ли беше?

Детето го изгледа учудено и той побърза да добави:

– Не бе, май беше в четвърти.

И започна бързо да набира някого по телефона (вероятно жена си), за да ѝ съобщи изненадващата новина.

Тази случка ме накара да запитам себе си и вас, родителите: Интересувате ли се наистина от детето си? Знаете ли кой цвят харесва, коя е любимата му храна, кой предмет в училище предпочита? Знаете ли кои са приятелите му в класа, враговете му, любимите учители? Интересувате ли се от това какво мисли, какво чувства, какво преживява детето ви? Отделяте ли време да изслушвате непоносимото му бърборене?

Днес, когато всеки е забил нос в телефона, за да забавлява единствено себе си, е крайно време да се запитам: Коя е основната ми житейска философия?

Според мен те са принципно две:

Парадигма на егоизма: АЗ съм в центъра на моя живот и ИСКАМ да направя всичко възможно АЗ да се чувствам добре.

Парадигма на алтруизма: Аз съм важен, но другият е също толкова важен, колкото мен. ИСКАМ да направя всичко възможно ВСИЧКИ да се чувстваме добре.

Ако родителят се ръководи от егоистичния си нарцисизъм, светът ще се върти само около неговите желания и детето ще бъде един неизбежен придатък към раздутото му самочувствие – причина да се фука пред другите родители с него или досадно усложнение в живота му, с което, ще не ще, трябва да се съобразява, но пък по възможност ще избягва. Тогава наистина няма да е важно в кой клас е детето му. Какво ли значение има пък това?

Ако родителят има истинска любов, детето ще бъде поне толкова важно за него, колкото е самият той/тя за себе си. Ще се интересува от живота му, ще се опитва да удовлетворява нуждите му, ще се стреми да му помага да израсне като отговорна и зряла личност. Същевременно няма да го разглезва, угаждайки на всяка негова прищявка. Тогава в кой клас е детето му ще е важна ценност по пътя на бъдещото му развитие и реализация в живота.

Запитайте се съвсем искрено и себеизпитващо: В кой клас е детето ми? Отговорът на този въпрос ще ви каже много за житейската ви философия. И дали не е време да я преоцените драстично…

Йорданка Дейчева, психолог; ydeicheva@facebible.bg