ИДЕТЕ, НАУЧЕТЕ ВСИЧКИТЕ НАРОДИ – ЧАСТ – 2

Но някои се съмняваха. Така ще бъде винаги. Има хора, които намират, че е трудно да вярват и застават на страната на съмнението. Такива хора губят много поради неверието си.

Това бе единственият разговор, който Исус проведе с много от вярващите след възкресението Си. Той дойде и започна да им говори, казвайки: „Даде Ми се всяка власт на небето и земята.” Учениците Му се бяха поклонили, преди да заговори, а думите Му, излизащи от уста, затворена от смъртта, ги изпълниха с особена сила. Сега Той бе възкръсналият Спасител. Много от тях Го бяха виждали да проявява властта Си при лекуването на болни и при побеждаването на сатанински сили. Вярваха, че притежава власт да установи царството Си в Ерусалим, власт да потуши всяко неподчинение, както и власт над природните елементи и стихии. Той бе утешавал гневните вълни на бурното езеро. Ходил бе по побелелите гребени на вълните. Възкресявал бе мъртви. Сега заявяваше, че Му е дадена „всяка власт” . Думите Му пренесоха мислите на слушащите далече над земните и временните неща, към небесните и вечните. Те бяха издигнати до най-високата представа за Неговото достойнство и слава.

Христовите думи, изречени на планинския склон, бяха едно съобщение, че жертвата Му заради човека е пълна и достатъчна. Условията на изкуплението бяха изпълнени. Делото, за което бе дошъл на този свят, бе извършено. Той бе на път към Божия престол, за да бъде прославен от ангели, началства и власти. Христос бе встъпил в Своята ходатайствена служба. Облечен с неограничена власт, Той даде заръката си на учениците: „Идете прочее и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века.” (28:19,20 Матей 28:19,20).

Еврейският народ бе почетен да съхрани свещената истина, но фарисейството бе превърнало евреите в най-фанатизираните, придирчиви и недостъпни хора на света. Всяко нещо около свещениците и началниците – облеклото, обичаите, церемониите, традициите – ги правеше негодни да бъдат светлината на света. Мислеха, че те, еврейският народ, са света. Но Христос повери на учениците Си мисията да прогласят вяра и поклонение, които са независими от каста или държава, вяра; приспособена за всички народи, за всички племена и за всички класи на човечеството.

Преди да се раздели с учениците Си, Христос изтъкна ясно естеството на Своето царство. Той им напомни онова, което им бе говорил по-рано за него. Обясни им, че няма намерение да основе в този свят временно, земно царство, а духовно. Нямаше да царува като земен цар на Давидовия престол. Пак им обясни Писанията, като им посочи, че всичко, през което бе преминал, бе отредено на Небето, в съветите между Отца и Него. Всичко това бе предсказано от хората, движени от Светия Дух. Каза им: „Вие виждате, че всичко, което ви открих за Моето отхвърляне като Месия, се сбъдна. Всичко, което ви бях казал по отношение на унижението, което трябваше да претърпя, и смъртта, от която трябваше да умра, бе потвърдено. На третия ден Аз възкръснах. Изследвайте Писанията по-прилежно и ще видите, че в тези неща са се изпълнили всички подробности на пророчеството, отнасящо се до Мене.”