ИДЕТЕ, НАУЧЕТЕ ВСИЧКИТЕ НАРОДИ – ЧАСТ – 4

Чрез дарбата на Светия Дух учениците трябваше да получат удивителна сила. Тяхното свидетелство трябваше да се потвърждава чрез знамения и чудеса. Щяха да се извършват чудеса не само от апостолите, а и от онези, които приемеха тяхната вест. Исус каза: „В Мое име бесове ще изгонват, нови езици ще говорят, змии ще хващат и ако изпият нещо смъртоносно, никак няма да им повреди, на болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват” (16:17,18 Марко 16:17,18).

По онова време убийството чрез отравяне се практикуваше често. Безскрупулни хора не се поколебаваха да премахнат чрез отрова изпречващите се на пътя на амбициите им. Исус знаеше, че животът на учениците Му ще бъде изложен на такава опасност. Много хора щяха да смятат, че правят услуга на Бога, като умъртвяват Неговите служители. Затова Той им обеща да ги закриля.

Учениците щяха да притежават същата сила, която имаше Исус, за да лекуват „всякаква болест и всякаква немощ между людете” . Чрез лекуване на телесните болести в Негово име те щяха да дадат свидетелство за силата Му да лекува душата ( 4:23 9:6 виж Матей 4:23, 9:6). Сега бе обещана и още една дарба. Тъй като учениците трябваше да проповядват и сред другите народи, те щяха да получат способност да говорят на чужди езици. Апостолите и техните помощници бяха необразовани хора, но с изливането на Духа на Петдесетница техният говор, било на родния им или на някакъв друг език, стана чист, скромен и правилен, както в слово, така и в произношение.

Ето как Христос предаде Своята поръка на учениците Си. Взе всички мерки за успешно провеждане на делото, като пое върху Себе Си отговорността за неговия успех. Докато се покоряваха на Словото Му и работеха свързани с Него, те нямаше да претърпят неуспех. „Идете до всички нации – им заръча Той. – Идете и до най-отдалечените кътчета на обитаемото земно кълбо и знайте, че Моето присъствие ще бъде с вас. Работете с вяра и доверие, защото Аз няма да ви напусна никога.”

Поръката, която Спасителят даде на учениците Си, включва всички вярващи в Христос до края на времето. Фатална грешка е да се смята, че спасителното дело зависи единствено от труда на ръкоположения служител. Всички, до които е достигнало небесното вдъхновение, са длъжни да проповядват евангелието. Всички, които приемат живота на Христос, са назначени да работят за спасението на своите ближни. Именно за тази цел бе основана църквата. Всички, които приемат нейните святи обещания, се задължават да станат съработници на Христос.

„Духът и невестата казват: Дойди! И който чуе, нека рече: Дойди!” (Откр.;22:17 Откр. 22:17). Всеки, чул поканата, трябва да я повтори пред други. Каквото и да е неговото призвание в живота, първият му интерес трябва да бъде да се спечелят души за Христос. Той може да не е способен да говори пред събрания, но може да работи с отделни лица и да им предаде наставленията, получени от своя Господ. Службата за Бога не се състои единствено в проповядване. Служат тези, които облекчават болните и страдащите, помагат на нуждаещите се, утешават наскърбените и маловерните. Навсякъде, наблизо и далеч, има души, притиснати под тежестта на чувството за вина. Причина за упадъка на човечеството не са трудностите, непосилният труд или беднотията, а вината, вършенето на зло. Тя е причина за безпокойство и неудовлетвореност. Христос желае Неговите служители да работят за заболелите от греха души.