ИДЕТЕ, НАУЧЕТЕ ВСИЧКИТЕ НАРОДИ – ЧАСТ – 5

Учениците трябваше да започнат от там, където бяха. Най-трудното и най-малко обещаващото поле не трябваше да бъде отминато. Така и всеки един от Христовите работници трябва да започва от там, където се намира. В нашите семейства може да има души, жадуващи за съчувствие, гладуващи за хляба на живота. Може да има деца, които трябва да бъдат възпитани за Христос. Има езичници до самите ни врати. Нека да изпълняваме вярно най-близката до нас работа. След това нека да разширим усилията си до там, до където Божията ръка би ни отворила пътя. Работата на много хора може да изглежда ограничена от обстоятелствата, но където и да се извършва тя, ако е придружена с вяра и усърдие, ще достигне краищата на земята. Христовото дело на земята изглеждаше ограничено в тясно поле, но множество хора от всички земи чуха Неговата вест. Бог често пъти си служи с най-простите средства, за да постигне най-великите резултати. Според Неговия план всяка част от делото Му трябва да е зависима от друга част, като колело в колело, като всички действат в пълна хармония. И най-скромният работник, движен от Светия Дух, ще е в състояние да докосне невидими струни, чиито трептения ще прозвучат до краищата на земята и ще създадат мелодия, която да се пее през вечността.

Но заповедта: „Идете по целия свят!” не трябва да се губи от погледа. Ние сме призвани да вдигнем очи към далечните страни. Христос събаря стената на разделението и отчуждението, на националните предразсъдъци, разделящи народите, и ни учи на любов към цялата човешка фамилия. Той извежда хората от тесния, начертан от техния егоизъм кръг, заличава всички териториални граници и изкуствено създадени разделения в обществото. Не прави разлика между близки и чужденци, между приятели и врагове. Учи ни да гледаме на всеки нуждаещ се човек като на наш брат, а на света – като на наше работно поле.

Когато Спасителят каза: „Идете… научете всички народи” , Той добави също: „И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват, нови езици ще говорят, змии ще хващат, а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди, на болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват.” И обещанието е с такива далеч простиращи се последствия, както и поръката. Не че всички дарби ще се дадат на всеки един от вярващите. Светият Дух „разделя на всеки по особено, както Му е угодно” (12:11 1Кор. 12:11). Но дарбите на Духа са обещани на всеки вярващ според нуждата на Божието дело. Обещанието е точно толкова валидно и надеждно днес, както бе и в дните на апостолите. „Тия знамения ще придружават повярвалите.” Това е привилегия за Божиите чада и вярата трябва да бъде придружена с всичко онова, което е в състояние да послужи за нейното потвърждаване.

„На болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват.” Светът представлява голям лазарет, но Христос дойде, за да излекува болните, да проповядва освобождение на пленените от Сатана. Той е здравето и силата. Той даваше от Своя живот на болните, на страдащите, на завладените от демони. Не връщаше никого, който бе дошъл да приеме Неговата изцелителна сила. Знаеше, че молещите Го за помощ сами си бяха навлекли болестите и страданията и все пак не отказваше да ги излекува. А когато Христовата сила проникнеше в тези бедни души, те се убеждаваха в своята греховност и много от тях биваха излекувани не само физически, но и душевно. Евангелието все още притежава същата сила. Тогава защо и днес да не сме свидетели на същите резултати?