ИДЕТЕ, НАУЧЕТЕ ВСИЧКИТЕ НАРОДИ – ЧАСТ – 7

Църквата притежава Христовото присъствие, когато върши точно Христовото дело. „Идете, научете всички народи – каза Той – и ето, Аз Съм с вас през всичките дни до свършека на века.” Едно от първите условия за приемането на Неговата сила е да се вземе Неговото иго. Животът на църквата зависи от верността в изпълнението на Господнята поръка. Да се занемари делото, означава да се предизвикат със сигурност духовната слабост и упадъкът. Където няма активна работа за другите, любовта охладнява и вярата се помрачава.

Намерението на Христос е Неговите служители да обучават другите в църквата за евангелизаторска работа. Те трябва да учат хората как да търсят и спасяват изгубените. Но това ли вършат? Уви, колко много са тези, които се трудят усилено да раздухват искрата на живота в църква, която е на умиране! За колко много църкви се полагат грижи като за малки болни агънца от тези, които би трябвало да търсят изгубените овци! А през цялото това време милиони души загиват без Христос.

Божествената любов се бе затрогнала за хората до неизследими дълбини и ангелите се чудят, като виждат, че получателите на великата любов проявяват само повърхностна признателност. Ангелите се чудят на повърхностната оценка, давана от хората за Божията любов. Небето негодува от проявата на небрежността, с която се гледа на човешките души. Бихме ли искали да знаем какво мисли Христос за това? Как биха се чувствали баща и майка, ако знаеха, че тяхното дете, изгубено в студа и снега, е било отминато и оставено да загине от хора, можещи да го спасят? Не биха ли се оскърбили страшно и не биха ли възнегодували бурно? Не биха ли порицали тези убийци с ярост, гореща като сълзите им и силна като любовта им? Страданията на всеки човек са страдания на едно Божие дете, така че тези, които протягат ръце за помощ към загиващи ближни предизвикват справедливия Божи гняв. Това е гневът на Агнето. На тези, които имат претенциите да общуват с Христос, а в същото време са били безразлични към нуждите на своите съчовеци, Той ще заяви във великия ден на съда: „Не ви познавам, махнете се от Мене всички ония, които вършите неправда!” (13:27 Лука 13:27).

В поръката, дадена на учениците, Христос не само очерта тяхната работа, но им предаде и вестта, която те трябваше да проповядват. „Учете народите – каза Той – да пазят всичко, що съм ви заповядал.” Учениците трябваше да учат хората на това, на което Христос бе учил. Тук е включено всичко, казано не само лично от Него, но и чрез всичките пророци и учители на Стария завет. Човешките учения са изключени. Няма място за традиции, предания, за човешки теории и заключения или пък за някакви закони, създадени от църквата. В заръката не са включени никакви закони, създадени от църковни власти. Христовите служители не трябваше да учат хората на нито една от човешките наредби. „Законът и пророците” заедно с доклада за Неговите лични думи и дела – това е съкровището, поверено на учениците да бъде предавано на света. Христовото име е тяхната парола, техният отличителен белег, тяхната връзка на единство, авторитетът за техния начин на действие и източникът на техния успех. Всяко нещо без Христовия надпис няма да бъде признато в Неговото царство.