ИЗБРАН НАРОД
“Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина”
(1 Петрово 2:9)
Бог дава на хората светлината, но мнозина са изпълнени със самодоволен господарски дух и всички те се стремят като изпълняват собствените си идеи да постигнат висоти, където да бъдат подобни на Всевишния. Тяхната нагласа е такава, сякаш Бог е длъжен да служи според измисленото от ума им. Тук е скрита опасността и докато Бог по някакъв начин не накара тези хора да разберат, че Той е Бог и че те трябва да Му служат, човешките измишления могат да се вмъкнат и да заблудят мнозина в пътища не водещи до библейската истина, въпреки всички дадени предупреждения.
Господ Исус винаги има свой верен народ в служенето. Когато евреите отхвърлиха Христа, Князът на живота, Той отне от тях Божието царство и го даде на езичниците. Бог ще продължи да работи по този принцип във всеки клон на делото. Когато дадена църква се намери невярна спрямо Божието дело, Господ няма повече да работи с нея, независимо от нейното положение или висотата и светостта на нейното призвание. На нейно място биват избирани други и върху тях се възлагат важните отговорности. Но ако и те от своя страна не очистят живота си от всяко погрешно действие, ако не постановят чисти и святи принципи по всичките си граници, тогава Бог ще ги смири с мъчително страдание и ако не се покаят, ще ги премахне от мястото им и ще ги превърне в укор…
На Бог “не му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо” (Деяния 17:25). Никакво външно великолепие не е угодно на Бога, когато в същото време сърцето служи на идоли, а ръцете са омърсени с беззаконие. Светият Дух ще обедини онези от църквата, които със съкрушено сърце са готови да ходят смирено с Бога. На всички, които гледат към Него и вървят по стъпките н Христа, Той дава освещение, успокоение и победа над света. Божият народ, Неговото избрано царство не са като водоем, в който няма приток на вода. Те, Божиите люде, са като река, която тече непрекъснато и колкото отива по-далеч, толкова повече се задълбочава и разширява, докато нейните животодаващи води накрая се разпрострат по цялата земя. Всеки път, когато се приеме Божието благословение, неговата благодат изцелява болестите и страданията, които грехът е породил. Слънцето на правдата изгрява с целебните си лъчи; от Господа идват светлина, сила и обновление, а роденият от тях добър плод свидетелства за едно праведно дело.