Както Йоаким, царят на юдеите, а и князете във времето на цар Седекия, изразяват своето презрение и отхвърляне на Бога чрез изгарянето на писанията на пророк Еремия и хвърлянето му в строг тъмничен затвор /Ер. 36:20-23; 38:1-6/, така някои човеци се опитвали да спрат възвишения стремеж да се даде на народа Св. Писание, като изгарят на клада Библията и нейните преводачи. Изгарянето на Библията започва през 1527 г. в Англия. По-късно се извършват изгаряния на Библии и преводи и в по-голям мащаб.

През 1428 г. след Христа, 43 години след смъртта на Уиклиф, костите му са изровени и изгорени по заповед на събора в Констанца. На 6.10.1536 г., по заповед на император Карл V, Тиндейл е бил удушен във Вилворд, близо до Брюксел, и изгорен на кладата. “Ако Лутер не желае да се отрече”, писал Хенрих VІІІ от Англия, “тогава той и неговите писания трябва да бъдат обречени на пламъците.”