Изграждане на близостта в брака

От “Комплект за оцеляване на брака”

Каролин и Уилям Селф

“Положи ме като печат на сърцето си… защото любовта е силна като смъртта… Много води не могат да угасят любовта, нито реките могат да я потопят” (П.П. 8:6,7).

Истинска близост

Близостта представлява свързване на двама души с връзка, която е толкова крехка и неуловима, че те хваща страх. Близостта в най-дълбоката, най-възнаграждаващата връзка – брака – е не само хоризонтално взаимоотношение, но също трябва да има и вертикално измерение. Духовната дълбочина на всеки от двамата подхранва връзката. Моментите, когато се споделят духовни преживявания, са истински скъпоценните и позволяват на партньора да проникне в дълбочините на душата на любимия. Това не е просто “споделяне,” каквото имаме в групова дискусия или просто разказване на проблемите на някого и получаване на насърчение. То означава да отвориш вратата на душата си и да позволиш на партньора си да надникне вътре. В някой момент и той ще направи същото. Това е най-голямата близост и разбиране, което идва само след развиване на дълбоко разбиране и изпитано доверие.

Връзка, където има растяща близост, не се случва от само себе си – тя е резултат от влагането на всичко от себе си на двама души, които са решили да работят за връзката и да превръщат проблемите във възможности за израстване. Изкуството на дълбокото свързване не може да се развива без грижи, без храна и вода. Иначе то ще повехне и умре или бързо, или бавно и мъчително.

Изграждането на близостта струва много, но наградите са невероятно богати. Най-сладкото удовлетворение, възможно за човешки същества, се получава чрез процеса на

взаимните действия за засилване и задълбочаване на брачната връзка.

Близостта не се развива задължително в една продължителна, вървяща нагоре спирала. Има моменти на суша, когато почвата на връзката изглежда безплодна и твърда. Не се отказвайте, а продължете да работите. Научете се как да я поливате. И тогава плодородният сезон отново ще настъпи и ще бъде още по-красив и удовлетворяващ.

Когато единият партньор се оплаква: “Аз не съм удовлетворен,” може би това е основателен вик за помощ и време за съвет от консултант. От друга страна, това може да е време за търпение и за научаване как да се справяме творчески с този период във връзката.  Помни, че всичко се променя постоянно. Можем да направим много, за да превърнем този момент в период на израстване.

Близостта в брака може да донесе възторг, взаимно удовлетворение, благополучие, радост, спокойствие и мир. Близостта представлява сближаване и единство и предполага топлина и любов. Близостта е благодат; тя отказва да обърне гръб или да се крие от другия. Близостта е също и прошка. Прошката е средството да се изгради отново една връзка, която е била разрушена или разклатена. Близостта е различна за различните хора. Една двойка може да открива удовлетворение и близост в удобен, приятелски брак. Друга може да намира това в бурна връзка, изпълнена със силна страст и силни битки. Близостта влага смисъл в живота на самотните. Обещанието “Да обичаш и да се грижиш, докато смъртта ви раздели” означава всеки от двамата да се посвети преди всичко на задоволяването на нуждите на другия. То е обещание и двамата да поемат отговорност за удовлетворяване на дълбоките лични нужди на другия. Трябва да направим това като изграждаме достатъчно дълбока връзка, която дава възможности за удовлетворяване на глада на личното Аз.

Нуждите в брака

Грижата за партньора може да бъде вълнуващо преживяване чрез участието в творческия процес на даване, както и получаване, на любов. Това е процес на взаимодействие, даване и получаване, за да се задоволят основните нужди.

Имаме нужда да се чувстваме ценни и приети. Да се приемат уязвимите и лесно нараними области в другия означава, че познаваме тези области и се уважаваме един друг достатъчно, за да не газим по тях. Приемането е способността да обичаме партньора точно такъв, какъвто е, без да приемаме, че ще го променим или че животът му с нас ще направи чудеса. Една млада съпруга го изрази така: “Имам нужда да зная, че той ме обича такава, каквато съм дълбоко отвътре… че наистина ме харесва и обича да бъде с мен.”

Имаме нужда да се чувстваме сигурни, да усещаме чувство за принадлежност и че сме желани. Това усещане за сигурност е изявено и в брачната клетва – “в добро и в зло.” Това означава, че в моменти на гняв или отчаяние никой от двамата не се поддава на изкушението да използва заплахата, че ще напусне другия, с цел да го манипулира. Нуждата от стабилност и непрекъснатост в брака трябва да бъде посрещната, защото всичко около нас постоянно се променя. За да могат въобще да изградят връзка, съпругът и съпругата трябва да знаят, че ще останат един до друг (а не с родителите, децата или приятелите) при всички обстоятелства, в добро и зло, в щастие и мъка, в конфликти, болести, загуба на работа, кризите на тийнейджъра им и т.н.

Имаме нужда да се нуждаят от нас и да обичаме. Бракът е мястото, където можем да инвестираме живота си в някой друг. Винаги бъди настроен към нуждите на партньора си. Когато той/тя е бил наранен или наскърбен от разочарование или мъка и има нужда от любов, твоята реакция трябва да бъде спонтанно даване на любов и насърчение. Съпругът и съпругата трябва да осъзнават нуждите и разочарованията на другия. Това не е едностранно. Понякога честно се опитай да се поставиш на мястото на другия и се опитай да разбереш това, което той/тя преживява.

Нужда да бъдем високо ценени. Всеки партньор трябва да знае, че е ценен от другия. Груби думи, “срязване” и забравяне на рожден ден или годишнина са някои от начините за нараняване на личността на партньора. Отрицателните цикли започват по този начин. Когато болката започне да се натрупва, личността губи основата си. Една приятелка наскоро ми каза: “Съпругът ми ме кара да се харесвам.” Този мъж върши чудесна работа. Тя, от своя страна, ще даде всичко от себе си, за да направи същото за него! Мисля, че един добър начин да изразим това е оценката, която си даваме един на друг. Това, което правиш, за да увеличиш доброто самочувствие на партньора, ще увеличи способността му да дава във връзката.

Един от начините за повишаване на себеоценката на другия е утвърждаване на сексуалната му привлекателност. Няма по-голяма болка от омаловажаване или нападка към сексуалните възможности на другия. Развий у себе си изкуството да правиш гласни или безгласни комплименти – например съпругът подарява на съпругата си нейния любим парфюм. По този начин той казва: “Радвам се, че ти си жена, а аз мъж и се наслаждавам на факта, че ти си истинска жена!”

Имаме нужда от свобода да израстваме. Партньорите трябва да позволяват един на друг вътрешната свобода да израстват според потенциала, който Бог им е дал. Това трябва да е съобразено с ритъма на брака – никога свободата на единия не трябва да бъде пречка за другия или за връзката. Има една тънка линия и всяка двойка трябва да научи къде са границите.

Имаме нужда от удоволствия за ума и тялото – сексуални, интелектуални, естетически, междуличностни и духовни. Сексуалната игра, екстазът и удовлетворението могат да вдъхнат в цялостната брачна връзка сладост, красота и по-дълбоко разбиране един на друг. Насладата и екстаза на секса, както и отпускането осигуряват на човек кратка отпуска от товара на отговорностите. Той е върховно преживяване на близост и себеотдаване, на доверие, в съединяването на съпруга и съпругата. Библейската фраза е “да станат една плът.”

Нуждата от интелектуалната близост е свързана със света на идеите – споделяне на проучване, четене на книга и обсъждането й, посещаване на лекция или даване възможност на другия да има гледища и да ги изразява без да отричаме валидността на идеите му. Тук единият партньор може да надрасне другия интелектуално. Чували сте за съпруг или съпруга, които издържат другия в колежа или университета, но постигат само разрушаване на връзката. Това не е задължително да се случи, ако има взаимно уважение към интелектуалните възможности и ако и двамата заедно полагат усилия да израстват интелектуално.

Нуждата от естетическа близост означава споделяне на красотата – една красива гледка, симфония, тишината на залеза, каквото и да е, то е духовна връзка между партньорите.

Близостта в работата се свързва с общите задължения по поддържането на дома, изкарването на прехраната и обществените и църковни отговорности. Близостта в работата трябва да се уравновесява с други форми на близост, особено близостта в отдиха (спортове, филми, игри, всичко, което двамата партньори обичат да правят). Постигането на краткосрочни и дългосрочни цели носи огромно удовлетворение и увеличава общата близост във връзката. Много двойки се улавят за близостта в работата и не успяват да развият другите области в живота си.

Близостта в съзиданието е не само зачеване и отглеждане на деца, но всъщност помагане във взаимното израстване. Това не означава да се “реформираме” един друг.

Нуждата от духовна близост е нещо много повече от непрекъсваща религиозна традиция. Тя представлява признаване на личната близост с Бога. Чрез тази духовна връзка взаимното разбиране се задълбочава и засилва. Тя също дава и на двамата чувство за посока, здрава основа.

Бракът не е предназначен за скривалище на двама души, макар че понякога е спокойно място. Човекът, който живее сам, установява свои навици и често тъпче на едно място. Бракът, в най-добрия случай, е изискващ усилия сблъсък на двама души, в който и съпругът, и съпругата трябва постоянно да се развиват и израстват в разбирането един на друг и на самите себе си.

Всеки партньор има огромна власт да подлага на духовен глад или да подхранва духовно другия. Никой не може да направи другия щастлив, но ние обещаваме да осигурим храна на взаимоотношенията, за да удовлетворяваме нуждите си един на друг.

Всеки партньор трябва да бъде независим, справящ се с проблемите индивид. Независимият човек харесва себе си и другите и се радва на връзките с други хора. За да уважаваш другия, трябва да уважаваш себе си. Човек трябва да може да ходи сам, за да върви в крачка с друг.

Научи се да съобразяваш действията си с действителността тук и сега. Това е жизненоважно за близостта. Бъди готов да оставиш другите грижи и мисли и да слушаш. Научи се да оценяваш красотата на природата, развивай сетивата си – допир, обоняние и т.н.

Двойка, която желае дълбока връзка, трябва да желае да дава повече от себе си, за да поддържа живи откритостта, равнопоставеността, общуването и приятелството. Научи се да откликваш на чувствата на другия. Можем да разберем съпругата, която се оплаква: “Чувствам се така, сякаш си още в офиса – или някъде другаде” или съпругът, който казва: “Защото изобщо трябва да ти казвам нещо? Ти никога не ме слушаш.” Развивай качествено присъствие.

Доверието и отдаването един на друг (верността и приемствеността) в “добро и зло” са абсолютно жизненоважни за изграждането на всяка близост. В “добро и зло” изисква да използваме периодите на криза, отчуждение, конфликти или трудности, за да работим още по-усилено за задълбочаване на връзката.

Научете се да бъдете дълбоко загрижени един за друг. Открийте начини, за да изразявате загрижеността си. Твоят партньор трябва да знае, че е най-важният човек в живота ти. Покажи му, че си загрижен – давай всичко от себе си на другия.

Дълбокото споделяне е поразително и рядко срещащо се. Толкова много страхове пречат на осъществяването му. Какво ще стане, ако партньорът ми не усети огромната важност на този момент? Твърде болезнено е да рискуваш да ти се подиграят или да не те слушат. Емоционалната самота на този, който се опитва да сподели и бива отблъснат, е ужасна.

Тази любов, която е описана в 13 глава на 1 Коринтяни е възхитителна, нежна, страстна, успокояваща и винаги растяща. Близостта в брака се осъществява чрез тази любов, която става все по-зряла, споделя интересните преживявания и става все по-богата и удовлетворяваща с течение на времето. Сближаващата любов, която е толкова желана в брака, изисква време и непрекъснато подхранване. Близостта не е цел, която трябва да бъде постигната, но пътека, която трябва да се извърви заедно.

Включете в молитвеното си общение заедно следната молитва: “Небесни Татко, _________ и аз Ти благодарим, че си ни събрал. Благодарим Ти, че си ни дал Христоподобните качества да се обичаме и да се грижим един за друг. Помагай ни да развиваме в живота си способността да се обичаме и да се разбираме. Дръж ни близо до Себе Си. В името на Исус, амин.