ИЗГУБЕНОТО МОМИЧЕНЦЕ

По време на едно евангелизационно съб­рание в залата имало много хора. В хода на проповедта, в която се говорело за Божията любов, едно малко момиченце се отдалечило от майка си и се изгубило. Майката започнала да търси дъщеричката си и дори отишла при проповедника и го помолила да обяви името на нейната дъщеря. Той извикал силно: „Розма-ри”! Момиченцето обаче не се обадило. В края на събранието все пак я открили: тя се спотаила в края на залата. Когато я запитали, защо не се е обадила, когато обявили името й, тя от­върнала, че не е считала, че се е загубила и помислила, че става дума за някоя друга Розмари.

Мнозина разсъждават така, когато ги призовават да се покаят. Те смятат, че това не ги касае лично. Колко е чудно, че Бог при­зовава грешниците към спасение! Всички човеци след Адам са грешници и затова са в положение на изгубени пред Бога, но Господ Исус дойде да спаси погиналото, „защото няма разлика, защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава, но се оправдават даром от Неговата благодат чрез изкуплението, кое­то е в Христос Исус” (Римляни 3:22-24). При Бога може да се отиде само чрез Исус Христос. Именно Неговата жертва откри пътя на каещия се грешник към святия Бог. Стъпи на този път с вяра в Христа и изповядвайки своите грехове; тогава ще получиш спасение и вечен живот в Него.

„Понеже Човешкият Сйн дойде да по­търси и да спаси погиналото.“ Лука 19:10