ИЗГУБЕН В ДОМА НА БАЩА СИ

                                       Съвременен прочит на  Лука 15:11–32

   Баща ни беше основал фирма за доставка на стоки по домовете. Постепенно бе изградил империя от дъщерни фирми из цялата страна. След завършване на образованието, аз и по-малкият ми брат започнахме работа в фирмата. Постепенно придобивайки опит се издигнахме до икономически съветници и станахме членове на борда на директорите.

   Един ден брат ми каза на баща ни:

–Тате, дай ми дела, който ми се пада искам да започна собствен бизнес.

   Лицето на баща ни посърна и очите му се напълниха със сълзи. Той извика адвокатите и им заповяда да подготвят документите за прехвърляне и подялба на фирмата между нас двамата. След една седмица ни извика в кабинета си и в присъствието на адвокатите и нотариус подписахме документите за подялбата, но баща ни остана председател на борда на директорите държащ контролния пакет акции. След около две седмици брат ми напусна и замина в чужбина.

   След като замина, аз представих някои идеи пред борда за одобрение – подобряване услугата за клиентите, и за стабилизиране на фирмата на пазара. Успяхме да ги осъществим и наистина тя стана още по-стабилна, а и акциите ни скочиха нагоре с няколко пункта на борсата.

   Изминаха няколко години без да имаме някаква вест от брат ми. Един ден, връщайки се от поредната командировка, заварих фирмата осветена и украсена като за празник. Повиках един от служителите и го попитах:

–Какво празнуваме?

–Брат ти се върна – отговори той – и баща ти организира парти в негова чест. Всички сме събрани в банкетната зала.

   Докато разговарях със служителя, баща ми излезе в коридора и аз започнах да го криткувам с тежки думи:

–Така значи, аз отдадох всичките си сили в работата, не смея да се веселя с приятели, а когато дойде този твой син, който прахоса имота ти, му организираш пищно и разточително тържество.

–Синко – каза той – всичко мое  е и твое, никога не съм те спирал или ограничавал да се веселиш с приятелите си. Прилично беше да се развеселим, защото този мой син беше мъртъв и оживя и изгубен беше и се намери.

   Ядосан от думите му, през главата ми за миг премина еретичната мисъл да събера борда на директорите и да поискам отстраняването на баща ми от председателския пост, но я отхвърлих като скверна. Замислих се над това, което ми каза и колкото и да не ми се искаше да призная беше прав. Неговото спокойно държане, неговите любезни думи ми отвориха очите и осъзнах, че не съм по-добър от брат си и също като него бях изгубен, но в дома на баща си. Спомних си думите на псалмиста: „Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единодушие!” (Псалм 133:1). С наведена глава от срам влязох на партито. Седнах до брат си прегърнах го и го целунах.

–Добре дошъл, у дома братле – казах аз – разказвай как живя през тези години далеч от тук.

–Както знаеш – започна разказа си той – поисках от татко да ми даде дела, който ми се пада с намерение да започна собствен бизнес и той прехвърли фирмата на двама ни. Скоро след това заминах за чужбина. Направих няколко несполучливи сделки и загубих значителна част от парите.

След това с приятели по казина, барове, жени пропилях останалите пари. Много скора разбрах що за приятели съм имал. Изхвърлиха ме от жлището на улицата, защото не можех да плащам наема. Потърсих помощ от приятелите, но те се направиха, че не ме познават. Докато имах пари бяха най-големите приятели, когато загубих всичко и се нуждаех от помощ ме изоставиха. Добре, че бащата на един от бившите ми приятели, който има фирма за почистване се смили над мен и ми даде работа, и подслон. Работата ми се състоеше в това да мета улиците и парковете на града, и да събирам боклука. Казано с две думи – станах боклукчия. Заплатата беше толкова мизерна, че почти гладувах. Даде ми една малка стаичка в двора на фирмата тя беше без прозорец, ток, вода и санитарен възел. Дори не можеше да се сложи маса и стол, а леглото ми се състоеше от един стар дюшек постлан на пода, но аз бях доволен и на това, отколкото да бъда на улицата. През нощта си светех със свещ, но не за дълго време правех икономии, за да я ползвам по-дълго. Така живях през последните 2-3 години. Една нощ, като си почивах след работа си спомних очите на татко пълни със сълзи, когато ни прехвърли фирмата, и когато заминах. Този спомен съкруши сърцето ми и си казах: „Колко служители на баща ми имат излишък от хляб, а аз тук умирам от глад. Ще отида при баща си и ще му кажа: Татко съгреших против небето и пред теб; не съм достоен да се наричам твой син; моля те да ми дадеш работа като общ работник.” Върнах се и му казах всичко това. В отговор на моите думи той заповяда да ме облекат с костюм и организира това парти. А ти как я кара през тези години?

–Аз се захванах здраво за работа – започнах да разказвам на свой ред – дотолкова, че забравих семейството не смеех да се веселя с приятели, за да не харча излишни пари. Когато разбрах, че си се върнал и татко е организирал пищно тържество в твоя чест много се ядосах. Знаеш, че понякога реагирам остро без да мисля и това ми създава проблеми в отношенията с другите. Казах му тежки думи, които незаслужаваше. Потрепера като, че ли го удрях с камшик, въпреки това не ми се ядоса, нито ме укори за нелюбезните ми думи, а каза: „Синко, прилично беше да се развеселим, защото брат ти беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери”. Достойното му държане, кротостта с която ми говореше ми отвориха очите, че погрешно съм разбирал неговата любов през всичките тези години. Осъзнах, че не съм по-добър от другите и също като теб съм бил изгубен, но в дома на баща си. Погледнахме се в очите и се разбрахме без думи. Станахме от местата си и отидохме при баща ни. Пред изумените погледи на гостите коленичихме пред него и казахме:

–Татко, и двамата бяхме несправедливи към теб и те оскърбихме с нашите думи и действия. Молим те да ни простиш.

   Той стана от мястото си, вдигна ни от земята и ни прегърна, и тримата заплакахме от радост.

   „И така, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно”.

(1Петрово 5:6)

Николай Г. Костов