ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ПРИВИЛЕГИЯ

Човек разполага с изключителната привилегия да притежава генетично вложена нравствено-етична ориентация, наречена от самия него съвест. Съвсем спонтанно, често пъти подсъзнателно, ние усещаме дали това, което вършим, е добро или зло. Чувстваме се радостни и удовлетворени, или пък гузни и неспокойни, в зависимост от това, как преценяваме своите постъпки и техните възможни последици. Дори когато не сме запознати с конкретните „клаузи” на Божията воля, ние се ръководим от някакъв морален „глас” в своето съзнание, и в повечето случаи се чувстваме принудени да се съобразяваме с неговите оценки и директиви. Апостол Павел има същата идея, когато говори за хората, които никога не са имали преимуществото да получат Божия морален закон във вида, в който евреите го получиха: „Когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то и без да имат закон, те сами са закон за себе си, по това, че показват действието на закона, написано на сърцата им, за което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат в спор помежду си, или ги оправдават” (Римляни 2:14,15).

Би било чудесно, ако съвестта действаше винаги изправно и безотказно. Проблемът е, обаче, че тя също е „инфектирана” от греха и не може стопроцентово да се разчита на нея. Ето защо Библията говори за различни състояния на съвестта – добра (1Тимотей 1:5), чиста (1Тимотей 3:9), но също така слаба (1Коринтяни 8:12), осквернена (Тит 1:15), прегоряла (1Тимотей 4:2), дори лукава съвест (Евреи 10:22). Този Божий глас в човека затихва все повече, когато бива методично потискан и игнориран. Настъпва момент, когато дори спира да функционира. Подобно на будилник, тя може да бъде упорито „изключвана” или дори просто извадена от употреба.

Точно по причина на това, че притежаваме съвест, ние носим отговорност пред своя Създател.

,,Господи дължиш ми обяснение“  п-р Едуард Кешишян