“Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня.И тъй изкусителят дойде и Му рече: Ако си Божий Син заповядай тия камъни да станат хлябове.
А Той в отговор каза: Писано е: “Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.Тогава дяволът Го завежда в светия град, поставя Го на крилото на храма и Му казва:Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: -“Ще заповяда на ангелите Си за Тебе:И на ръце ще Те дигат. Да не би да удариш о камък ногата Си”.Исус му рече: Писано е още: “Да не изпитваш Господа твоя Бог”. Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му: Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.
Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: “На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш”.Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха.” Матей 4:1-11
Като прие Светия Дух, Исус се върна от Йордан и Духът го заведе в пустинята. Думите на Марко са още по-красноречиви. Той казва: “И веднага Духът Го закара в пустинята. И беше в пустинята четиридесет дни изкушаван от Сатана, и беше със зверовете.” “И не яде нищо през тия дни.” Исус бе заведен в пустинята, за да бъде изкушаван. Той бе заведен там от Божия Дух. Не предизвика сам изкушението. Отиде в пустинята, за да остане сам и да размисли върху мисията Си и делото Си. Чрез постене и молитва Той трябваше да се подготви за кървавия път, който Му предстоеше да извърви. Но Сатана знаеше, че Спасителят е отишъл в пустинята и сметна, че сега е най-доброто време да спечели достъп до Него. Много важни въпроси се поставяха на карта в конфликта между Княза на светлината и Водача на царството на тъмнината. След като бе изкусил човека да съгреши, Сатана твърдеше, че земята е негова и се издигаше като княз на този свят. След като беше преобразил по своето естество бащата и майката на нашата раса, той реши да установи тук своята империя. Заяви, че хората са го избрали за свой господар. Чрез властта си върху тях той владееше света. Христос би дошъл да отхвърли твърденията на Сатана. Като Човешки Син Христос трябваше да остане верен на Бога. Така щеше да стане ясно, че Сатана не е спечелил пълна власт над човешката раса и че правата му над този свят са фалшиви. Всички, които желаеха освобождение от неговата сила, щяха да бъдат освободени. Властта, която Адам бе загубил чрез греха, щеше да бъде възстановена. Още от думите, отправени към змията в Едем: “Ще поставя и вражда
между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство” (Бит. 3:15), Сатана знаеше, че няма абсолютна власт над света. В някои хора действаше сила, която се противопоставяше на неговата власт.
С напрегнат интерес той наблюдаваше жертвите, принасяни от Адам и синовете му. В тези церемонии разпозна символ на общуване между земята и небето. Искаше да схване същността на това общуване. Представяше лъжливо Бога и тълкуваше фалшиво ритуалите, които символизираха Спасителя. Подвеждаше хората да се боят от Бога и да Го приемат като Бог, който се радва на тяхното унищожение. Жертвите, които трябваше да открият любовта Му, те принасяха само за да успокоят Неговия гняв. Сатана подтикваше злите страсти на хората, за да затвърди властта си над тях. Когато бе дадено писаното Божие слово, той изучи пророчествата за идването на Спасителя. От поколение на поколение работеше, за да заслепи хората за тези пророчества, та да отхвърлят Христос, когато дойде.