Изпълване на емоционалния резервоар на децата

Когато говорите на езика на любовта на своето дете, вие пълните неговия „емоционален резервоар“ с любов. Когато детето се чувства обичано, то е по-податливо на възпитание и обучение, отколкото когато „емоционалният му резервоар“ е на изчерпване.

Всяко дете има емоционален резервоар – място, откъдето то черпи емоционални сили, за да се справя с предизвикателствата на детството и юношеството. Подобно на автомобилите, които се движат с енергията от горивото в резервоара си, така и децата ни черпят сили от своя емоционален резервоар. Ние трябва да пълним емоционалните им резервоари, за да могат те да функционират добре и да постигнат потенциала си.

Но с какво се пълни този резервоар? Разбира се, с любов, но определен вид любов, който ще помогне на детето да израства и да се развива правилно.

Трябва да пълним емоционалния резервоар на децата си с безрезервна любов, защото истинската любов е винаги безрезервна. Безрезервната любов е пълна любов, която приема и цени детето такова, каквото е, а не в зависимост от поведението му. Каквото и да прави (или да не прави) детето, родителят продължава да го обича. За съжаление, родителите често проявяват любов, която е условна – която е свързана с нещо друго, а не просто с това, че детето го има. Условната любов набляга на поведението и често е свързана с възпитателни техники като даването на подаръци, награди и привилегии на децата, които се държат по определен начин или постигат определени резултати.

Разбира се, необходимо е да учим децата и да ги дисциплинираме – но едва след като емоционалните им резервоари са напълнени. Тези резервоари могат да бъдат напълнени само с един вид висококачествено гориво: безрезервна любов. Децата ни имат „резервоари за любов“ и чакат да ги напълним (или да ги презаредим, защото те редовно се изчерпват). Само безрезервната любов може да предотврати такива проблеми като негодувание, чувство, че не са обичани, вина, страх и несигурност. Само обгръщайки децата си с безрезервна любов, ще можем да разбираме какво преживяват дълбоко в себе си и да адресираме поведението им, било то добро или лошо.

 

Откъс от “Петте езика на любовта при децата” – Гари Чапмън и Рос Кембъл