„Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят“. (Мат.5:6)

Правдата е святост, богоподобие, а Бог е любов. Това е съгласие с Божия Закон, „защото всички Твои заповеди са правда“ (Пс.119:172) и „любовта изпълнява Закона“ (Римл.13:10). Правдата е любов, а любовта е светлината и животът на Бога. Божията правда е въплътена в Христос. Получаваме правда, като Го приемаме в живота си.

Правдата не се придобива чрез болезнени борби или изнурителни страдания, нито чрез дарения или жертви; тя е безплатен дар за всяка душа, която гладува и жадува да я получи. „О вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; и вие, които нямате пари, дойдете купете, та яжте; Да! Дойдете, купете вино и мляко без пари и без плата“ (Ис.55:1). „И правдата им е от Мен, казва Господ“ (Ис.54:17); „И ето името, с което ще се нарича – Господ е наша правда“ (Ерем.23:6).

Никое човешко средство не може да задоволи глада и жаждата на душата. Но Исус казва „Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мен никак няма да огладнее, и който вярва в Мен, никак няма да ожаднее“ (Йоан 6:35).

Колкото повече знаем за Бога, толкова по-висок ще бъде идеалът ни за характера и толкова по-ревностен ще е копнежът ни да отразяваме подобието Му. Божественото се съчетава с човешкото, когато душата следва Бога и копнеещото сърце казва: „Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, защото от Него очаквам помощ“ (Пс.62:5).

Непрекъснатият стон на сърцето е „Повече от Теб“ и винаги Духът отвръща „Много повече“ (Римл.5:9,10).  Съвършено угодно е на Бога, че в Христос „обитава цялата пълнота“ и „в Него имаме пълнота“ (Кол.1:19; 2:10).

Христос е най-великата съкровищница за оневиняваща правда и освещаваща благодат.

Всички могат да дойдат при Него и да получат от Неговата пълнота.