ИЗУМИТЕЛНАТА БОЖИЯ ЛЮБОВ
“Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.
Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
(Яков 1:5,6)”
Ако искаш да станеш ученик в Христовото училище, предай волята си на Него приеми Неговата дисциплина и тогава ще можеш да ходиш в пътищата Му. Когато живееш в постоянна връзка с Исус ще се превърнеш в проводник на светлина за другите. Ти, както и аз…. трябва да чувстваме пълната си зависимост да приемем в пълнота Неговите планове. Покорството пред авторитета на Христа е основна характеристика на Неговите ученици. Тя не само че е коренно различна от гордостта, която винаги се обижда, когато бива съветвана и поучавана, но тези, предали себе си на послушание доброволно ще си отдават почит един на друг.
Над човешките души са надвиснали фатални заблуди. Те имат едно предварително прието доверие. Смятат, че са християни просто, защото се съгласяват с истината и това заблуждение обвива все по-плътно сърцето им, така че стрелите на Господа да не могат да проникнат в него, дълбоките търсещи истини, които дават точна картина на това заблуждение се слушат без някакъв резултат и без намерение да бъдат приети от тях.
“Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, та всеки, който повярва в Него да не погине, но да има вечен живот” (Йоан 3:16). О, каква любов, каква удивителна любов! И въпреки това колко малко са нейните ценители! Колко малко са тези, които са участници на божественото естество! След като предприе удивителното дело на изкуплението, Исус реши никога да не се откаже от плана на спасението и да не пожали нищо, да не задържи нищо, колкото и скъпо да е то, за изпълнението на благодатното Му намерение да излее щедро дар след дар върху човека, докато подари всички небесни съкровища.
Спасителната Божия благодат, все по-голямото разбиране за Неговото величие, спаведливост, милост и любов няма да останат безрезултатни в сърцата ни. Познанието за Бога, което сам Исус дойде да ни предаде, не бива да се омаловажава. Божията любов не може да стане наше притежание освен ако не бъде изразена.