ИЗЧИСТВАНЕ НА ПАПКИТЕ

Един бизнесмен бил известен с това, че пази всичко, което попадне на бюрото му – особено кореспонденцията. В резултат на това папките в офиса му набъбвали. Един ден секретарката му попитала дали може да прочисти стария и безполезен материал. Човекът се поколебал, но накрая казал: „Добре, но направи копие на всичко преди да го изхвърлиш.”

По същия начин някои християни се отнасят към греховете си. Те знаят, че Христос изцяло е понесъл наказанието вместо тях, но някак си не могат да се освободят от Вината. Сякаш Христовото страдание не е било достатъчно и трябва да допринесат нещо със собственото си страдание, като постоянно оплакват всеки свой минал провал. Те желаят да пазят копия от вичко, което са извършили. Колко глупаво!

Апостол Павел отхвърля категорично подобна възможност. Той приема като свършен факт премахването на цялата си вина пред Бога, защото Христовата смърт е написала „платено” върху сметката му. Спомените от предишните дни остават живи, но това не го смазва.

Всичко, което ни се случва, се запазва в тази забележителна система, наречена „памет”. Мъдрата забравливост, основана на Христовата изкупителна жертва, може да попречи на каквито и да било чувства на Вина да се отрупат в живота ни.

„Като забравям това, което е назад … впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.“ Филипяни 3:13-14

ВИНАТА Е ТОВАР, КОЙТО БОГ НИКОГА НЕ Е ВЪЗНАМЕРЯВАЛ НЕГОВИТЕ ЧЕДА ДА НОСЯТ.