ИМАМЕ ЕДИН ЗАСТЪПНИК

От  голямо значение за всяко дело е добрият застъпник, адвокат. За нас е много важен застъпникът, който трябва да застане пред Бога, Исус Христос – Евреи 2:17, 16 „Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивение за греховете на людете. Понеже дето и сам Той пострада като изкушаван, може и на изкушаваните да помага.”

Той ме познава много по-добре, отколкото аз себе си.

Той ме разбира по-добре от всеки друг човек.

Той познава моите нужди и грижи – физически, духовни и душевни.

Той сам се моли за мен – Евреи 7:25, І Йоан 2:1

Поставя моите грехове пред Бога и ги изкупва чрез собствената си кръв. Какъв велик застъпник!

Какво би станало с Петър, ако не бе застъпничеството на неговия Господ? – Лука 22:3, 32 „Симоне, Симоне, ето сатана ви изисква всички да ви пресее като жито, но Аз се молих за тебе да не отслабне твоята вяра…”

А какво означава всичко това за мен? Исус желае всеки ден да бъде мой Първосвещеник. И ако аз се държа за Него, няма да бъда сам, няма да остава безпомощен, във всеки час на изкушение и изпитание ще бъда скрит в Него. Към „царско свещенство” също се отнася и служенето ни за другия. Това означава да бъда застъпник за брат си и сестра си.

Да посветя времето си на ближния, да го обичам и да го разбирам. Във връзка с тези разсъждения изпъкват някой въпроси:

Защо много рядко говорим на четири очи върху това, което ни потиска и измъчва? Защо някои решават да търсят помощта на брат си и сестра си, едва когато вече почти всичко е станало непоправимо и твърде късно?

В грижата за здравето ни трябва да обърнем внимание и на профилактиката. А не може ли тя да се прехвърли и в духовна област, за да се предпазят Божиите чада от излишни душевни рани и от духовна смърт? Това ще бъде възможно, ако се научим да служим един на друг в духа на свещеника, да не се страхуваме пред другия. Сигурно, когато му окажем доверие, той ще ни отговори с внимание и няма да мълчи. Нуждаем се от доверие един към друг и нека да очакваме с вяра от другите действителна помощ, а не осъждане, укори и мъмрене.

Да бъдем свещеници един за друг – това е висока отговорност и задължение за всеки един от нас. Като свещеници и застъпници, ние трябва да носим грешките на нашите братя и сестри пред Бога, а не навън, в лагера пред народа, където мнозина още очакват очистването от собствените си грехове. „Търсете мир с всички и онова освещение без което никой няма да види Господа. И внимавайте да не би някой да не достигне до Божията благодат, да не би да поникне някой горчив корен та да ви смущава и мнозинството да се зарази от него.” Евр. 12:14, 15

Един последовател на жертвената служба в Израил докладва, че ако един свещеник не оставял изповядания грях в светилището, а го изнасял навън в лагера, трябвало да бъде убит с камъни. Народът се произнасял: „Той е извършил смъртен грях и трябва да умре.”