Има ли добър гняв?
Възмущението от несправедливостите е такъв гняв.
В книга 3 от поредицата „Ум, характер, личност“ Елън Уайт подчертава, че има оправдан гняв: например когато някой християнин чува подигравки за Бога или вижда несправедливости, в душата му „се надига справедливо негодувание. Такъв гняв, породен от морални чувства, не е грях“ (с. 152).
Кое е доказателството, че гневът е „добър“? Такъв човек няма да бъде „подбуждан от страстта да нагрубява онези, които го нагрубяват“, а ще запазва спокойствието и самообладанието си“ (с. 153).
Пример: Гледате ли дебати по телевизията? В повечето случаи противниците, вместо да защитават позицията си, се вбесяват и започват да се обиждат. Когато започнем да нападаме личността, а не мнението или действията на личността, ние престъпваме границата на „справедливото негодувание“.
Приемливо изразяване на гнева
„Пушенето на обществени места вреди на непушачите и затова се възмущавам от такова поведение. Законът трябва да се прилага по-стриктно“.
Неприемливо изразяване на гнева
„Пушенето на обществени места вреди на непушачите и затова пушачите, които го правят, са истински егоисти – иска ми се да ги застрелям“.
Ефесяни 4:26: „Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви“.
Справедливият гняв не трябва да води до агресивно поведение.
Йорданка Дейчева, Клуб Психология и здраве – Плевен, psihologiaizdrave@abv.bg
