Абсурдно! Това си мислели за благовестието някои от слушателите на апостол Павел през първи век. И днес, когато чуят, че можем да получим опрощение чрез вяра в Назарянина – дърводелец, Който е бил прикован на римски кръст, много хора реагират по същия начин. Но за нас, които вярваме, „разпънатият Христос” е върховната проява на Божията мъдрост, любов и благодат (I Коринтяни 1:22-25).

Възрастна рускиня целувала прободените крака на статуята на Христос в нейната църква. През това време се приближил съветски офицер. Той й казал: „Бабушка, готова ли си да целунеш краката на Сталин?” „Да – отговорила тя. – Ако той се остави да го разпънат за мен.”

Ето защо в небето ние с радост ще паднем пред краката на Исус и ще Му се покланя с благодарност, която дори там не ще можем напълно изразим. Ще благоговеем пред присъствието Му, защото бил готов да бъде разпънат, заел е нашето място на кръста и е понесъл товара на нашия грях. Но нека да не чакаме докато отидем в небето, за да изразим своята благодарност и прослава към Него. Нека се покланяме на нашия Господ и Спасител Исус Христос днес и всеки ден от живота си

“Ние проповядваме разпънатия Христос.” I Коринтяни 1:23

ПОКЛОНЕНИЕТО ЗАПОЧВА В ПРИЗНАТЕЛНО СЪРЦЕ.