Интровертите могат да бъдат страхотни водачи
Хората обикновено свързват идеята за велик водач предимно със способността му да бъде харизматичен и да се сприятелява с хората, както и да бъде влиятелен говорител, който може да ги мотивира. Въпреки това, едно проучване, публикувано в USA Today, посочва, че 40% от водачите са всъщност интроверти. Те могат да се адаптират към изискванията на този пост. Някои от тях са: Ейбръхам Линкълн, 16-ят президент на Съединените Щати, който подписва Прокламацията за освобождение, с която се премахва робството; Кристина Агилера – поп-звезда и съветник в реалити шоута; Лаура Буш – бившата първа дама и съпруга на президента Джордж Буш; Уорън Бъфет – един от най-богатите хора в света.
Колкото и важно да е за един бизнесмен или обществена фигура да бъдат общителни и лесно да създават контакти, има също и няколко други изключително важни черти, които създават великия водач.
Интровертите са благоразумни
За разлика от екстровертите, които са по-склонни да поемат рискове, интровертите са по-внимателни. Докато първите лесно казват: „Хайде да го направим!“, последните по-скоро казват: „Сигурни ли сме, че това е правилната посока?“.
Оценката на риска е много важно умение за главните мениджъри на компаниите, защото понякога тя е тънката разделителна линия между бляскавото „нагоре“ и смазващото „надолу“. Да се втурнеш с главата напред, без да обмислиш нещата десет пъти – или сто, или безкрайно много – може да доведе до загуба на печалба и съкращения. Затова навикът на интроверта да преценява внимателно всичките „за“ и „против“ е един добър начин за ръководене на компания. Не че екстровертите не могат да усвоят това умение. Просто на интровертите им идва отвътре.
Затова ако не сте толкова добри в откритото общуване, но притежавате отличното умение да вземате добре обмислени решения, ще бъдете безценни в бизнеса.
Интровертите слушат внимателно
Обикновено интровертите слушат внимателно и обмислят думите на събеседника си, преди да дадат отговор. Докато човекът срещу тях все още говори, те не се опитват да измислят най-умния отговор, но слушат внимателно, за да разберат посланието. Това умение е много важно при преговорите, защото им позволява да схванат явните и скрити намерения на бизнес партньора, за да направят предложение, което да е изгодно и за двете страни.
Умението да изслушваме е решаващо в бизнес средите. Тъй като е чувствителен към емоционалните сигнали на партньора и езика на тялото, един шеф-интроверт може да усети нерешителността и да я впрегне в своя полза. Има хора, които се издържат чрез продажба на книги от врата на врата. Познавам мъж, който няма много добри словесни умения за общуване, но е много добър, когато продава книги от дом на дом. Казва, че е изключително важно да наблюдаваш клиента внимателно и да забележиш дали се колебае да купи. Ако успееш да сложиш книгата в ръцете му/ѝ, за да я почувства и докосне, вероятността да я продадеш нараства неимоверно.
Една важна подробност – хората обикновено усещат дали интересът ви е искрен, или просто искате да манипулирате нуждата им от любов и състрадание, за да спечелите нещо в замяна. Ако заподозрат, че използвате умението си за изслушване, за да ги манипулирате да купят нещо, има голяма вероятност да тръшнат вратата в лицето ви. Затова хората, които продават, трябва да си изяснят искрено мотивите: разбира се, че искат да продадат продукта или услугата. Но също толкова важно е следното: Дали продуктът или услугата са наистина полезни за хората? Правят ли живота по-добър, по-лесен, по-смислен и т.н.? Ако сте убедени, че отговорът е „да“, тогава езикът на тялото ви (тонът на гласа, изразът на лицето, положението на тялото, жестовете) ще съответстват на думите, които изричате, а това ще увеличи вероятността хората да ви повярват.
Интровертите обичат да задълбават в подробности
Джен Гранеман, автор на „Тайният живот на интровертите“, говори за тяхната склонност да премислят дори и най-малките неща в една статия за Psychology Today. Тя представя както отрицателните, така и положителните последици от тази тенденция.
Гранеман цитира едно проучване, което показва, че интровертите могат да обработват повече информация за една секунда, отколкото екстровертите, което вероятно обяснява защо интровертите са склонни към постоянно премисляне на нещата. „Според д-р Лаури Хелгое, учените са направили карта на електрическата активност в мозъка на интроверти и екстроверти и са установили, че интровертите имат по-високи нива на електрическа активност от екстровертите, което показва, че интровертите имат по-голяма кортикална възбудимост. (Кортикален – отнася се до най-външния слой на мозъка, частта от мозъка, която интегрира сложните сензорни и неврални функции и координира волевата активност в тялото)“.
Тя твърди, че премислянето може да бъде пречка за вземане например на решение дали да отиде на екскурзия в чужбина, защото започва да се чуди кога да отиде, какви дрехи и обувки да вземе и т.н. И докато се чуди за всички подробности, е трудно да започне да си опакова багажа.
Но пък смята, че премислянето може да бъде „суперсилата“ на интроверта. То може да му/ѝ помогне да вземе предвид всички възможни аспекти и да разучи цялата необходима информация. Това е особено важно за координатор на проект, който отговаря за вземането на обосновано решение. Успехът или провалът на някой проект може да зависи от способността за търпеливо проучване и сравняване на различни възможности, и избирането на най-подходящата.
В същата статия Джен Гранеман заключава: „Смятам, че всичко е въпрос на равновесие – да знаеш кога да разчиташ на интровертната си склонност да премисляш и кога да се откажеш от това. Ако прекаленото премисляне предизвиква страх, тревожност, тъга или бездействие, е време да се откажеш от него“.
Интровертите могат да се намесят точно навреме
Когато има дискусия, твоят шеф интроверт г-н Смит изглежда някак незаинтересуван и не желае да изрази мнение. Но не се заблуждавай, той възприема всяка важна подробност и всяко важно съображение. Неочаквано за всички, той отваря уста и формулира съвършеното решение. Интровертите изглежда успяват да улучат точния момент: те говорят уверено и внимателно и така създават атмосфера на компетентност и сила.
Съпругът ми е интроверт. Той обича да премисля постоянно нещата, което понякога ме побърква. Но когато заговори, ме изненадва с някоя добре обмислена стратегия, която обикновено се оказва много полезна. Да вземем едно просто решение, като купуването на електрическа хлебопекарна. Той започва да разглежда всякакви марки, модели, технически характеристики, цвят, каквото ви дойде на ум. Изпитвам непреодолима досада като го гледам. Обаче след 10 години отива на магазина и купува точно това, от което имаме нужда, и то на добра цена (шегувам се за годините, разбира се, не повече от 2 месеца!).
Шефовете интроверти са склонни да се учат
Способността да признаваш грешките си и да се учиш от тях е безценна за човек, който носи отговорности – в семейството, на работа, в обществото. Тази черта от характера издава скромност и вътрешна сила.
Благодарение на навика си за интроспекция (самонаблюдение, самоанализ), много от интровертите са наясно със силните си и слаби страни. Не че екстровертите не могат да имат тази способност, но в много случаи те надценяват вероятността за успех и личните си способности да постигнат целта си.
Скромността се разкрива в готовността на човек да каже, че е допуснал грешка, и в желанието да научи как да се справи по-добре следващия път. Такива лидери неизбежно ще си спечелят уважението на работниците, което е решаващо важно за успешната екипна работа.
Способността да учим означава също и да бъдем възприемчиви за нови идеи и решения на проблеми. Световно известният изобретател Томас Едисон, който се смята за интроверт, веднъж казал: „Аз не съм се провалил. Аз просто открих 10 000 начина, които не работят“. Едисон е чудесен пример за това как един водач се справя с провалите и следва нови идеи. Той бил обучаван предимно от майка си и като четял „Училище за естествена философия“, а и като се включил в курсове по химия. От рано имал проблеми със слуха. Едисон започнал да продава бонбони и вестници по влаковете, пътуващи от Порт Хурон до Детройт, продавал и зеленчуци. Повечето от спечелените пари инвестирал в купуване на оборудване за електрически и химически експерименти.
Едисон започнал кариерата си като изобретател в Нюарк, Ню Джърси, с автоматичен телеграф и други изобретения, но изобретението, което първо му спечелило популярност, бил фонографът през 1877 г. Освен това изобретил фотоапарата за движещи се снимки и трайната практична електрическа крушка, която оказва широко влияние върху модерния индустриализиран свят и му спечелва световно признание. Регистрира над 1000 патента за изобретенията си.
Той заявява какъв е ключът за успеха му: „Нашата най-голяма слабост е, че се отказваме. Най-сигурният начин да успееш е винаги да опитваш поне още веднъж“.
Успехът не зависи толкова от вашия коефициент на интелигентност (IQ), колкото от вашия коефициент на емоционална интелигентност (EQ) – способността ви да разпознавате силните и слабите си страни и да ги използвате по здравословен и положителен начин. Независимо дали сте интроверти, или екстроверти, можете да бъдете страхотни водачи, където и да се намирате по линията на психологическите критерии. Методът е лесен за формулиране, обаче е труден за изпълнение: развивайте силните си страни и смекчавайте слабостите си, за да постигнете целите си. Ако притежавате скромен и възприемчив дух, всичко е възможно.
Йорданка Дейчева
