Дилемата „Искам едно – правя друго“

Библейска психология за 21 век

Случва ли ви се под влиянието на чувствата да кажете нещо обидно, което всъщност не сте възнамерявали да кажете? Да ядете неща, за които знаете, че ви вредят и искате да ги изхвърлите от диетата си? Или да направите нещо нередно, за което съвестта ви изобличава? Това е дилемата „Искам едно – правя друго“, с която неизбежно се сблъсква всеки човек, роден на нашата земя, дилемата между съвестта и желанията, между морала и чувствата. Аз съм Йорданка Дейчева, психолог и в това трето видео от семинара „Библейска психология за 21 век“ ще ви представя причините за дилемата „Искам едно – правя друго“ и как да възстановим баланса между чувства, воля и поведение.

Аз например понякога имам проблем с късното лягане. За мен „късно“ е 12 ч., защото на другия ден се чувствам отпаднала и депресирана. Когато успея да си легна в 10 и половина, на другия ден се чувствам отлично, но понякога отново се връщам към вредния си навик. Дилемата „Искам едно – правя друго“.

Това съвсем не е проблем само на двадесет и първи век. В древната книга, Библията, четем за дилемата на най-активния апостол, който е надделял в безброй диспути с лицемерни свещеници и отявлени богопротивници, но не може да победи в борбата със самия себе си:

„Желание за доброто имам, но не и сила да го върша. (Дилемата „Искам едно – правя друго). Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша. (…) Защото не върша доброто, което желая, а злото, което не желая, него върша. (…) И така, намирам този закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо“ (Римляни 7:18-21).

Апостолът на езичниците забелязва несъответствие между повелята на съвестта си и реалното си поведение – иска да върши добро, но се оказва, че прави зло. Той посочва една универсална причина за това несъответствие в Посланието към римляните – „няма праведен нито един“ (Римляни 3:10). Всеки човек се проваля в някаква област. Никой не е съвършен.

Има обаче и една чисто психологическа причина – нашата избирателна памет. Когато не желаем да се откажем от лош навик, това означава, че нашата памет е запомнила само приятните последици от вредния навик, а е изтласкала в подсъзнанието неприятните. С други думи, изключително успешно лъжем самите себе си.

Всички знаем от опит какво удоволствие изпитва човек от храната. И точно това удоволствие използват много жени като „хапче“ против депресия, раздразнение, обида и всякакви неприятни чувства. Когато аз се ядосам, автоматично усещам нужда да изям нещо. И временно се успокоявам. Когато обаче правех това късно вечер или между основните хранения, не след дълго започваше да ме боли стомахът, появяваше се главоболие, отпадналост, лошо настроение.

Но забелязах какъв е проблемът – моята избирателната памет: Аз запомнях само краткото удоволствие след преяждането, когато се повишават количествата на веществата в мозъка, предизвикващи удоволствие, а забравях проблемите, които идват след него. Това е когнитивното изкривяване психичен филтър. Иначе казано, пропускаме само приятната информация, а филтрираме неприятната – лъжем сами себе си. Докато не си причиним гастрит или язва на стомаха.

Ние, хората, имаме способността да запомняме приятните неща, свързани с даден лош навик, от който не искаме да се откажем, а да забравяме неприятните, да ги изтласкваме от съзнанието си. Затова ни е толкова трудно да се откажем от вредната зависимост. Проблемът с вредните навици е, че те ни доставят определено кратковременно удоволствие и ние ловко заблуждаваме самите себе си, че са добри за нас и в дългосрочен план.

Тази самозаблуда пречи на волята да избира правилното, защото мозъкът изпраща сигнали, че вредният навик е приятен, а полезният навик е неприятен. В такъв случай ние, естествено, избираме вредния навик, за който се самозаблуж-даваме, че ни носи само удоволствие.

Затова аз съзнателно си поставих целта да се самонаблюда-вам: как се чувствам, след като се натъпча с храна. И забелязах, че истината е напълно противоположна на моите спомени: приятното усещане е доста кратко, съвсем кратко време след ядене. На другия ден усещах тежест в стомаха, умора, главоболие, особено ако бях яла късно вечер. Гадеше ми се, лесно се дразнех, лесно ме налягаха мрачни и депресивни мисли. Целият ден ми беше криво. Така се убедих в истината, че лошите последици от безразборното хранене са много повече от „добрите“.

Вредните навици имат 3 много сериозни негативни последици

Парализират потенциала на личността – ставаме роби на зависимостите си.
„Изключват“ челния дял, който управлява волята. А тя е главното ни оръжие в борбата срещу лошия навик.
Поощряват егоизма – по принуда човек се концентрира върху себе си и нуждата си.

Как да разрешим дилемата „Искам едно – правя друго“?

Решението се крие в правилното използване на силата на волята.

1 стъпка: Промени мисленето

В същото послание, в което говори за дилемата си „Искам едно, правя друго“, апостол Павел ни говори и за първата стъпка от лечението: „И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено“ (Римляни 12:2). С Божията помощ и със съзнателните си усилия трябва да променим мисленето и отношението си към лошия навик. На мен ми бяха необходими близо две години, докато променя отношението си към емоционалното натъпкване с храна. И все още не мога да кажа, че напълно съм се преборила. Но вярвам, че за Бога няма нищо невъзможно.

Задача: Спри и помисли! Наистина ли този твой любими вреден навик, ти носи само удоволствие? Какви са неприятните последици? Поставете си съзнателната цел да прецените какви неприятни последици произтичат от него. концентрирайте се върху тях. Всеки път, когато повторите вредния навик, си отделяйте време да забележите неприятните последици.

Всеки път, когато посегнете към сладкиша, избухнете, отложите почистването на къщата или какъвто и вреден навик да имате, трябва да си давате сметка за последиците. Така придобивате представа за истинското състояние на нещата и постепенно се освобождавате от самозаблудата. А когато се убедите, че неприятните последици са повече от приятните, тогава освобождавате силата на волята и тя се задейства в желаната посока с Божията помощ.

2 стъпка: Укрепвай волята

Д-р Кели Макгонигъл, психолог в университета Станфорд, цитира едно проучване, че наркозависими, които започват да спят само с 1 час повече, увеличават значително вероятността да устоят на изкушението да се върнат към любимите си наркотици. По-малко от 6 часа сън на нощ силно понижава активността на челния дял на мозъка, който управлява волята и решенията. Когато челният дял не е достатъчно активен, ние забравяме дългосрочните си планове за това какви хора искаме да бъдем: добри, морални, спокойни, честни и т.н.

В такива случаи е по-активен т. нар. емоционален мозък, който регулира импулсивното поведение. Затова ни е по-лесно да избухнем или да изядем шоколада. Почивката и достатъч-ният сън са изключително важен фактор за силата на волята, защото подобряват действието на челния дял на мозъчната кора. Когато подобряваме активността му чрез почивка и спане, ние всъщност укрепваме волята.

Друг фактор, който укрепва волята, са физическите упражнения, защото и двете се регулират от челния дял. Колкото повече се движим, толкова по-активен и по-голям става челният дял, и толкова по-силна става волята.

Д-р Макгонигъл казва, че „Когато правим упражнения, се повишава количеството на веществата ендоканабиониди, което води до:

– по-добро настроение

– по-добро здраве

– по-лесно общуване

– по-малко притеснения

– усещане, че „всичко е възможно“

– усещане, че има надежда

– по-голямо удоволствие от социални контакти

Упражненията ни правят по-издръжливи на стрес“.

Ако искате да използвате добре волята си, трябва да имате физическа активност.

За християнина молитвата е едно от най-важните средства за активизиране на волята. Проучванията показват, че волята укрепва дори само от усилието да съсредоточим мислите си върху Бога. В бестселъра „Пътят към Христос“, в главата „Привилегията на молитвата“, Елън Уайт казва: „Чрез искрена молитва ние общуваме с безпределния Ум“ (…) „Постоянната молитва е неразривната връзка на душата с Бога, чрез която живот от Всевишния се влива в нашия живот“. По този начин Бог ни придава силата да се преборим с всеки лош навик.

Но как можем да се молим постоянно? Можем ли да оставим работата си и да стоим на колене цял ден, като монасите в манастирите? Не, тук става въпрос за нещо различно. Тихата молитва, когато насочваме мислите си към Бога, е постоянната ни връзка с Небето. Елън Уайт отново обяснява: „Сред тълпите на улицата или по време на работа можем да изпратим своята молитва към Бога и да искаме Божествено ръководство (…) един разговор с Бога може да бъде проведен независимо от това къде се намираме“. Чрез тази постоянна мисловна връзка ще укрепваме волята си за вършене на добро.

3 стъпка: Не потъпквай собствената си съвест

Какво става, когато често нарушаваме общочовешкия морален кодекс? Християните знаят, че тези общочовешки ценности са 10-те Божии заповеди: Не убивай; Не кради; Почитай баща си и майка си; Не пожелавай и т.н. Но днес много хора смятат, че ще постигнат по-голям успех, ако ги нарушават. „Ще спечелиш повече пари, ако измамиш. Ще успееш да се издигнеш в работата, ако прецакаш колегата си. Ще се чувстваш по-добре, ако ядеш и пиеш каквото си искаш“. Обаче успехът с цената на престъпване на моралните принципи е кратковременен успех.

Когато често потъпкваме моралните си принципи, ние „собственоръчно“ понижаваме активността в челния дял на мозъчната кора, където се намира центърът на моралните решения. Проблемът е, че това е също и центърът на волята. Когато се понижи активността в челния дял, волята отслабва. Когато потъпкваме съвестта си, ние отслабваме и волята си. А тогава ще ни е много трудно да се преборим с вредните си навици.

Затова и боговдъхновеният съвет към нас е: „Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез добро“ (Римляни 12:21). Трите принципа: промени мисленето си, укрепвай волята си и постъпвай морално.

Принципите на библейската психология са валидни дори и за нас в 21 век. Още за тях можете да прочетете на нашия сайт facebible.bg, в раздел Психология и подраздел Християнска психология. На сайта ни ще можете да си изтеглите напълно безплатно електронната книга „6 стъпки за овладяване на гнева“.

Често публикувам материали и на фейсбук страниците си „Християнска психология“ и „Психология за всеки ден“. Можете да ги харесате, следвате и коментирате.

Ако желаете да изучавате Библейска психология в група, пишете ми на имейла в описанието или на лично съобщение до фейсбук страницата ми „Християнска психология“.

Йорданка Дейчева, ydeicheva@facebible.bg