ИСКРЕНАТА ИЗПОВЕД Е СЪЩЕСТВЕНА

„Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда“. (1 Йоан.1:9)

Апостолът казва: „Изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг, за да оздравеете“. (Яков 5:16) Изповядвайте греховете си на Бога, Който единствен може да ги прости, и грешките си един на друг. Ако сте обидили свой приятел или съсед, трябва да признаете грешката си, а негов дълг е да ви прости. После търсете Божието прощение, защото брата, когото сте наранили, е Негова собственост; и наранявайки него, сте съгрешили против Създателя му.

Истинската изповед винаги има конкретен характер и признава конкретни грехове. Те може да са от такова естество, че да бъдат признати само пред Бога. Може да са грешки, които трябва да се изповядат пред личности, пострадали от тях. А може и да са от публичен характер и тогава трябва да бъдат признати публично. Но така или иначе, всяка изповед трябва да бъде конкретна и по същество, като признава самите извършени грехове.

Много изповеди никога не трябва да бъдат изговаряни и чувани от смъртни хора; защото резултатът от това не може да бъде предвиден, заради ограничената преценка на смъртните човеци. Бог ще бъде повече прославен, ако признаваме тайните вродени пороци на сърцето единствено и само на Исус, отколкото да ги разкриваме пред смъртен, грешен човек, който не може да отсъжда правилно, освен ако сърцето му не е постоянно изпълнено с Божия Дух. Не изливайте в човешки уши историята, която само Бог трябва да чуе.

Изповедта на най-съкровеното в душата намира своя път към Бога на безграничната милост.

Вашите грехове може да ви изглеждат като планини, но ако смирите сърцето си и ги признаете, доверявайки се на заслугите на разпнатия и възкръснал Спасител, Той ще ви прости; ще ви очисти от всяка неправда. Копнейте за пълнотата на Христовата благодат. Нека сърцето ви се изпълни с неутолим копнеж за Неговата правда.