Да се молим, това значи да разкрием сърцето си пред Бога, както пред най-интимен приятел. Не молитвата е необходима, за да поучаваме Бога върху това, което ни засяга или се отнася за нас, но тя отвара пътя за реализиране на желанието или нуждата ни. Молитвата не прави Бог да слиза до нас: тя ни издига при Него. Това е разговор с Бог.
Ако ние живеем винаги в присъствието на Бога, нашите сърца ще се обърнат към Него, за да Му благодарят и да Го хвалят. Нашият вътрешен живот непрекъснато ще бъде укрепяван, нашите молитви ще станат истински духовни беседи с Него. Ние ще можем да разговаряме с Него като с близък приятел. ТОЙ ще ни говори лично за Своите тайни и ние често ще чувстваме сладостното Му присъствие. Често сърцата ни ще горят отвътре, когато Исус се приближава, за да разговаря с нас, както правеше това с Енох. Когато опитността на християнина бъде такава, от неговия живот ще се излъчва една простота и смирение, една нежност и сладост, които доказват на всички, заобикалящи, че той е “бил с Исуса”, и се е учил от Него.