“И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там. И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели; така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог. А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.
Учениците Му казаха: Отгде да имаме в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество? Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки. Тогава заповяда на народа да насядат на земята. И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа. И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни. А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца. И като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.” – Матей 15:29-39
————————————————–
И като излезе пак из Тирските предели, дойде през Сидон към Галилейското езеро сред Декаполските предели.” В областта Декаполис бяха излекувани болните от бяс от Герасин. Изплашени от унищожаването на свинете, тамошните жители бяха принудили Исус да си отиде. Всред тях обаче останаха двамата излекувани. Разказът им възбуди у жителите на областта желание да видят Исус, така че, когато Той дойде наново в тази местност, около Него незабавно се събра народ. И Му доведоха един глух и заекващ човек. Исус не излекува човека с една дума, както правеше обикновено. Той го отведе настрана от народа, постави пръстите Си в ушите му, докосна се до езика му и като погледна към небето, въздъхна при мисълта за ушите, които не искаха да слушат истината, и езиците, които отказваха да признаят Изкупителя. При думите “отвори се!” говорът на човека се възвърна, пренебрегвайки поръката Му да не казва никому нищо, излекуваният разпръсна историята за своето оздравяване.
