Исус се изкачи на една планина и народът Го заобиколи, като донесе пред нозете Му своите болни и хроми. Той излекува всички, а народът, макар да бе езически, прослави израилевия Бог. В продължение на три дни жителите на онази област се трупаха около Христос. Вечер спяха на открито, а през деня се тълпяха около Него да чуят думите Му и да видят делата Му. В края на трите дни храната се свърши. Исус не искаше да ги изпрати гладни и поиска от учениците Си да им дадат храна. И този път учениците проявиха неверие. Във Витсаида бяха видели как с Христовото благословение малкият им запас бе достатъчен, за да нахрани множеството и все пак сега не донесоха пред Господа всичката си храна с вярата, че Неговата сила ще я умножи, за да стигне на гладните тълпи. Освен това нахранените във Витсаида бяха евреи, а тези тук – езичници. Еврейските предразсъдъци все още бяха вкоренени в сърцата на учениците и те Му отговориха: “Отгде да имаме в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?” Но покорни на думата Му, донесоха това, което имаха: седем хляба и две риби. Множеството бе нахранено и вдигнаха останалите седем пълни кошници къшеи. Така бяха подкрепени четири хиляди мъже, освен жени и деца, и Исус ги отпрати с радостни и благодарни сърца. След това взе една ладия и заедно с учениците Си прекосиха езерото до Магдала, на южния край на Генисаретската равнина. На границата на Тир и Сидон Исус бе зарадван от вярата на сирофиникиянката. Също и езическите жители на Декаполис Го бяха приели с радост. Но сега, когато дойде отново в Галилея, където бе извършил повечето от милостивите Си дела и бе поучавал народа, посрещнаха Го с презрение и неверие. Към една делегация от фарисеи се присъединиха представители на богатите и надменни садукеи, на свещеническата партия, на скептиците и аристократите на народа. Двете секти хранеха силна омраза помежду си. Садукеите любезничеха с римските власти, за да затвърдят собствената си позиция и власт. Фарисеите, обратно, хранеха общата омраза към тях и чакаха с нетърпение времето, когато ще отхвърлят хомота на победителя. Но сега фарисеи и садукеи се обединиха срещу Христос. Подобните търсят подобните си. Злото, където и да се намира, се съюзява със злото, за да унищожи доброто. И тъй фарисеите и садукеите дойдоха при Христос и поискаха да им даде предзнаменование от Небето. Когато в дните на Исус Навин Израил отиде да се бие с ханаанците при Веторон, слънцето спря по заповед на водача, докато се спечели победата. Много подобни чудеса бяха станали в тяхната история. И тази делегация искаше от Исус подобен знак. Но евреите не се нуждаеха от такива знаци. Външен знак не можеше да им помогне. Те не се нуждаеха от умствено просвещение, а от духовно обновление. “Когато се свечери – каза Исус, – думате: Времето ще бъде хубаво- Вие знаете да разтълкувате лицето на небето, а знаменията на времената не можете!” Христовите думи, изговорени със силата на Светия Дух, които ги бяха убедили в греховете им, бяха знакът, който Бог даде за тяхното спасение. А и направо от небето бяха дадени знамения, които потвърждаваха Христовата мисия. Песента на ангелите, чута от овчарите, звездата, водеща мъдреците, гълъбът и чутият от небето глас при Христовото кръщение свидетелстваха за Него. “А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение?” “- но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона. Защото, както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи (Матей 12:39,40). Както проповедта на Йона бе знак за ниневийците, така и Христовото проповядване щеше да бъде знак за този род. Но каква разлика в приемането на словото! Жителите на големия езически град се разтрепериха, като чуха Божието предупреждение. Царе и благородници се смириха. Висши и нисши извикаха единогласно към небесния Бог и Той ги помилва. “Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го съдят – каза Христос, – защото те се покаяха чрез Йоновата проповед; а ето тук има повече от Йона!” (Матей 12:41).