Всяко чудо, извършвано от Христос, бе белег на Неговата Божественост. Той вършеше делото, което бе предсказано, че Месия ще върши. Но за фарисеите тези милостиви дела бяха явно оскърбление. Еврейските водачи се отнасяха с жестоко безразличие към човешките страдания. В много случаи облекчаваните от Христос страдания, бяха причинени от тяхното себелюбие и потисничество. В този смисъл Неговите чудеса представляваха за тях изобличение. Това, което накара евреите да отхвърлят делото на Спасителя бе найголямото доказателство за Неговата Божественост. Най-висшето значение на Неговите чудеса се съдържа във факта, че те се вършеха за благословение на човечеството. Най-важното доказателство, че Той е слязъл от Бога, е животът Му, изявяващ Божия характер. Той вършеше делата и говореше думите на Бога. Такъв живот е най-голямото чудо. Когато в наше време се проповядва вестта на истината, много хора подобно на евреите извикват: “Покажи личба! Извърши чудо!” Христос не вършеше чудо по искане на фарисеите. Той не извърши чудо в пустинята, за да отговори на внушенията на Сатана. Той не ни дава сила, за да защищаваме себе си или да задоволяваме исканията на невярващите и гордите. Но евангелието съдържа знамение за Божествения си произход. Не е ли чудо, че можем да се откъснем от робството на Сатана? Враждата срещу Сатана не е естествено чувство в човешкото сърце. Тя се всажда от Божията благодат. Когато упоритата, своенравна воля се освобождава и се поддава напълно на притегателността на Божиите небесни ангели, извършва се едно чудо. Същото става и когато измаменият човек започва да разбира моралната истина. Всеки път, когато един човек се научи да обича Бога и да пази Неговите заповеди, се изпълнява Божието обещание: “Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас- “ (Езекиил 36:26). Настъпващата промяна в човешките сърца, преобразуването на човешкия характер е чудо, което открива, че съществува един вечно живеещ Спасител, действащ за спасението на душите. Съобразеният с Христос живот е също голямо чудо. Знакът, който трябва да се вижда сега и винаги при проповядването на Божието слово, е присъствието на Светия Дух, превръщащ словото в обновителна сила за слушащите. Това е свидетелството, което Бог дава на света за Божествената мисия на Своя Син. Поискалите знамение от Исус бяха така закоравели в неверието, че не забелязваха Божието подобие в Неговия характер. Те не искаха да видят, че мисията Му изпълняваше Писанията. В притчата за богатия човек и Лазар Исус каза на фарисеите: “Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят!” (Лука 16:31). Никакъв знак от небето или от земята нямаше да ги ползва. Исус “въздъхна дълбоко” и като се отдалечи от групата на съдниците, влезе наново в лодката заедно с учениците. Натъжени и мълчаливи, те пак прекосиха езерото. Не се върнаха обаче на мястото, което бяха напуснали, а се отправиха към Витсаида, близо до мястото, където бяха нахранени петте хиляди души. Като стигнаха на отсрещния бряг, Исус каза: “Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.” Още от времето на Мойсей евреите имаха обичай през Пасхата да изхвърлят кваса от домовете си и така бяха научени да смятат кваса за символ на греха. Но учениците не разбраха Исус. Тъй като заминаха от Магдала внезапно, бяха забравили да вземат със себе си хляб и имаха само един. Помислиха, че Христос има предвид това обстоятелство и ги предупреждава да не купят хляб от фарисей или садукей. Липсата на вяра и духовно прозрение у тях често ставаше причина за подобно неправилно разбиране на Неговите думи. Сега Исус ги изобличи, задето са помислили, че Този, Който нахрани хилядите с няколко риби и няколко ечемичени хляба, можеше да има предвид в това тържествено предупреждение земния хляб. Имаше опасност хитрите разсъждения на фарисеите и садукеите да заквасят учениците Му с неверие, така че те да почнат да гледат леко на Христовите дела. Учениците бяха склонни да мислят, че Учителят им трябваше да изпълни искането за предзнаменование от небето. Те вярваха, че Той е напълно способен да извърши нещо, което щеше да затвори устата на враговете Му. Не схващаха лицемерието на тези заядливци. Няколко месеца по-късно, “когато се събра многохилядно множество дотолкова, че един други се тъпчеха”, Исус повтори същата поука. “- Той почна да говори първо на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие” (Лука 12:1).