ИСТИНСКИЯТ ЗНАК – ЧАСТ 4

Прибавеният квас работи незабележимо, като придава своите качества на цялото тесто. Така и лицемерието, когато му се позволи да съществува в сърцето, се просмуква в характера и в живота. Един поразителен пример на фарисейско лицемерие бе изобличен вече от Исус при осъждането на практиката да се принася курбан, чрез което синовните задължения се прикриваха под претенцията за щедрост към храма. Книжниците и фарисеите вмъкваха измамни принципи. Замъгляваха истинската тенденция на своите учения и използваха всеки случай, за да ги насадят в умовете на слушателите си. А приемеха ли се, те заработваха като квас в тесто, прониквайки и преобразявайки характера. Тъкмо това фалшиво учение затрудняваше хората да приемат Христовите думи. Същите влияния се предават и днес чрез онези, които се опитват да тълкуват Божия закон по начин, потвърждаващ тяхната практика. Този род хора не атакуват явно закона, но създават спекулативни теории, подкопаващи неговите принципи. Обясняват го така, че убиват силата му. Лицемерието на фарисеите бе плод на тяхното себелюбие. Целта им в живота бе личната прослава. Поради тази причина изопачаваха и прилагаха криво писанията. Това ги заслепяваше да не виждат целта на Христовата мисия. За учениците също съществуваше опасност да се придържат към такова изтънчено зло. Тези, които се нареждаха сред Христовите последователи, но не бяха оставили всичко, за да станат Негови ученици, се влияеха до голяма степен от разсъжденията на фарисеите. Те често се колебаеха между вярата и неверието и не съзираха скритите в Христос съкровища на мъдрост. Даже и учениците, макар външно да бяха оставили всичко заради Исус, в сърцето си не бяха престанали да търсят големи неща за себе си. Този дух подбуждаше борби кой да бъде най-велик. Той заставаше между тях и Христос и ги лишаваше от съчувствие към Неговата себепожертвувателна мисия. Той бе причина за тяхната мудност в разбиране тайната на изкуплението. Както квасът, ако се остави да завърши работата си, ще причини вкисване, така и подхранваният себелюбив дух осквернява и погубва душата. Както в древността, така и днес, изтънченият и измамлив грях се шири между тъй наречените Христови последователи. Колко често нашата служба за Христос, нашето общуване един с друг се петнят от скритото желание за лично величаене! Колко сме податливи на ласкаене, колко силно е желанието за човешки похвали! Тъкмо тази любов към личното “аз”, желанието за начин на живеене, по-лесен от определения от Бога, кара хората да заместват Божествените заповеди с човешки теории и традиции. Исус предупреждава учениците Си: “Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите!” Христовата религия е самата искреност. Желанието да се служи на Бога е подбудата, вдъхната от Светия Дух в сърцето. Само ефикасното действие на Духа може да внуши тази подбуда. Само Божията сила може да пропъди себелюбието и лицемерието. Промяната е знакът на Неговото действие. Когато възприетата от нас вяра унищожи себелюбието и престореността, когато ни предразполага да търсим Божията, а не своята прослава, можем да бъдем сигурни, че тя е права вяра. “Отче, прослави името Си!” (Йоан 12:28) – бе основният тон на Христовия живот. Ще бъде основен и на нашия живот, ако следваме Христос. Исус ни заповядва да постъпваме така, както Той е постъпвал “и по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му” (1Йоаново 2:6,3).