ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД

Темата за ваксините отново придоби актуалност. Предстоящата имунизация срещу коронавирус отново ни постави на противоположни полюси. Появиха се различни конспиративни теории, които с нищо не помагат на хората да вземат информирано решение.

Преди да публикувам материал за принципа на действие на ваксините ще ви  представя кратки исторически данни за развитието на две опасни инфекции преди и след въвеждане на имунопрофилактиката им.

        Полиомиелит
        Глобалната инициатива за ерадикация (изкореняване) на полиомиелита стартира през 1988 г. Над 5 милиона души, които иначе щяха да бъдат парализирани, днес ходят, защото са били ваксинирани срещу полиомиелит от началото на Глобалната инициатива. През 1988 г. в света са регистрирани 350 000 случая на полиомиелит, а през 2006 г. – само 1997 случая, което представлява спад с над 99 %. През 1988 г. 125 страни са били ендемични за полиомиелит, а през 2008 г. остават само четири страни – това са Афганистан, Индия, Нигерия и Пакистан. Една на всеки 200 инфекции води до необратима парализа (най-често в долните крайници). От парализираните между 5 и 10 % умират, когато настъпи парализа на дихателните мускули.

През 50-те години на XX век е наблюдавана полиомиелитна пандемия, обхванала повече от 70 страни в света. Вирусът на полиомиелита, както и причинителите на останалите имунопрофилактирани болести съществуват и днес в околната среда. Прекратяването на имунопрофилактиката ще ни върне сигурно и незабавно към трагедията на епидемиите от миналите векове!

През април 2010 г. в Таджикистан започна взрив от полиомиелит. Регистрирани бяха 458 лабораторно потвърдени случаи на полиомиелит, от които 29 смъртни. В голям процент от случаите бяха отчетени усложнения, в това число и трайни парализи. В Руската федерация бяха регистрирани  14 случаи, в Тюркменистан – 3 сл., в Казахстан 1 сл. Причината – пропуски в имунизационния обхват.

В България най-висока заболеваемост е регистрирана през 1947 г. След въвеждане на масова имунизация срещу полиомиелит, 1959 г., заболеваемостта рязко спада. От 2,6 на 100 000 – 1947г. на 0,8 на 100 000 – 1960 г. От 1961 до 1990 г. няма нито един заболял. През 1991 г., в резултат  на пропуски в имунизационния обхват избухна епидемичен взрив, с 46 заболели.

        Едра шарка
        В началото на 50-те години на 19 век, 150 години след откриването на ваксинацията срещу едра шарка, все още ежегодно в света се регистрират около 50 милиона случая. Броят им спада до 10-15 милиона през 1967 г. благодарение на широкото приложение на ваксинацията.
        През 1967 г. СЗО стартира мащабен план за изкореняване на едрата шарка, “бедствието от древността”, която заплашва 60% от населението на света, убива всеки четвърти заболял, оставя белези или води до загуба на зрението при повечето от засегнатите и не се поддава на лечение. Сред заболелите от едра шарка 30% стигат до фатален край.

        Благодарение на имунопрофилактиката едрата шарка е вече в миналото.

Бог ни е сътворил с изключително ефикасна и сложна система за защита – имунната система. Благодарение на нея се справяме с много инфекциозни агенти ежедневно. Но има особено агресивни сред тях, които успяват да поразят жизненоважни органи и системи, преди имунната система да успее да организира защитата си – изграждане на антитела, увеличаване на лимфоцитите и други специализирани клетки. Не случайно хиляди хора са губили живота си в опустошителни епидемии. Но Бог е дал мъдрост на хора посветили живота си на служба на човечеството и днес знаем как да помогнем на имунната система, като и дадем време да се подготви преди да се срещнем с опасен микроорганизъм. Дори хора, които водят здравословен  начин на живот, нямат придружаващи заболявания и наднормено тегло, което също е сериозен рисков фактор, често губят живота си в резултат на тежки инфекции. Когато за опасна инфекция има имунопрофилактика, отказът от нея поставя под риск като живота на отказалия, така и живота на много други хора. Наш дълг е да се информираме за средствата и начините да пазим здравето си и това на околните. А какви източници на информация ще изберем зависи само от нас!

Д-р Веска Войчева – специалист по епидемиология на заразните болести.