ИСУС – СЪДИЯ

„Защото нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички“ (Йоан 5:22).

В поученията си Христос подчертаваше неизбежността на предстоящия съд. Това не е съд, предназначен само за няколко личности или за определена нация, а за целия свят от интелигентни и разумни същества. Той се провежда в присъствието на цялата вселена като нагледен пример за това как почтеността, служенето и любовта на човека към Бога биват почетени в най-голяма степен. Величието на Божия закон ще се открие и онези, които упорито са се противопоставяли на неговите изисквания, ще разберат, че законът, който са изопачавали, ненавиждали и потъпквали, е Божественият стандарт за оценка на характера.

Вниманието на вселената е съсредоточено в този малък свят, защото Исус плати безценен откуп за душите на неговите жители.

Бог е поверил целия съдебен процес в ръцете на Сина, бидейки безспорно Бог в плът. Господ е определил Принцът, Който пострада за човешката раса, да съди целия свят. Този, Който слезе от небесните дворове, за да спаси човека от вечна смърт, Който се остави да бъде обвинен пред един земен съд и понесе ужасната смърт на кръста, сега има правото да награждава или да наказва, като всепризнат Цар на светиите. Той е поел делото на спасението и е доказал пред небесното семейство, че е способен да довърши това, което е започнал.

В последния ден, ден на наказание и награда, светии и грешници ще признаят Този, Който беше разпнат, за Съдия на всички живи. Тържествен ще е този ден на последно решение. Колко важно е времето на изпитанието, дарено ни днес, за да определим нашия избор – благодатното време, благоприятните обстоятелства и привилегии, които са ни предоставени, за да разберем ясно нашето призвание и да проявим твърдост в своя избор. Трябва правилно да оценим това скъпоценно време, за да усъвършенстваме всеки даден от Бога талант, така че да можем чрез вярно служене да изградим характер за небето.