И ОПРЕДЕЛИ ДВАНАДЕСЕТ ДУШИ – ЧАСТ 1
След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които Си искаше; и те отидоха при Него, и определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват” (Марко 3:13,14). Именно под покрова от дървета, разположени на планинския склон, недалеч от Галилейското езеро, дванадесетте бяха призовани за апостоли и Планинската проповед бе произнесена. Полята и хълмовете бяха любимите прибежища на Исус и много от Неговите поучения бяха изречени под открито небе, а не в храма или в синагогите. Нито една синагога не би могла да побере множествата, които Го следваха, но не това бе причината Той да предпочита да проповядва по равнини и гори. Исус обичаше природните красоти. За Него всяко спокойно кътче бе свят храм. Първите земни жители бяха избрали за свое светилище мястото под Едемските дървета. Там Христос бе общувал с бащата на човечеството. След като бяха изгонени от рая, нашите първи родители продължиха да се покланят на Бога по полета и гори, където Христос ги посрещаше с евангелието на Своята благодат. Христос бе Този, Който разговаря с Авраам под мамвриевите дъбове; с Исаак, който излизаше привечер на полето, за да се моли; с Яков на Ветилския хълм; с Мойсей между планините на Мадиам; с момчето Давид, докато то се грижеше за стадата си. По указание на Христос в продължение на петнадесет столетия всяка година евреите напускаха домовете си за една седмица и живееха в колиби, направени от “хубави дървета, палмови клони, клони от широколистни дървета и речни върби” (Левит 23:40). При обучението на Своите ученици Исус предпочиташе да се оттегля от шумотевицата на града към тишината на поля и хълмове, които бяха много повече в хармония с уроците за себеотричане. По време на Своята дейност Той обичаше да събира около Себе Си хора под синьото небе, на някой тревист хълм или на пясъка до езерото. Тук, заобиколен от собственото Си творение, Той можеше да насочи мислите на слушателите от изкуствените към естествените неща. В растежа и развитието на природата бяха разкрити принципите на Неговото царство. Когато хората вдигаха очи към хълмовете, създадени от Бога, и виждаха чудните дела на Неговите ръце, те можеха да научат ценни уроци на Божествена истина. За тях Христовите поучения щяха да бъдат повтаряни в нещата от природата. Така става с всички, които излязат сред нея с Христос в сърцата си. Те ще се почувстват заобиколени от свято присъствие. Нещата от природата подемат притчите на нашия Господ и повтарят Неговите съвети. Чрез общуване с Бога сред природата умът се възвисява и сърцето намира успокоение. Първата стъпка сега бе да се организира църква, която след възнесението на Христос трябваше да остане Негов представител на земята. Не разполагаха със скъпо светилище, но Спасителят заведе учениците Си в кътче, което обичаше. И святото преживяване от този ден остана в умовете им, свързано завинаги с красотата на планината, долината и езерото. Исус бе призовал учениците Си, за да ги изпрати като Свои свидетели, които да провъзгласят на света какво са видели и чули от Него. Тяхната задача бе най-важната, възлагана някога на човешки същества, и отстъпваше по значение само на задачата на самия Христос. Те трябваше да бъдат Божии съработници за спасението на света. Както в Стария завет дванадесетте патриарси представляваха Израил, така и дванадесетте апостоли трябваше да бъдат представители на евангелската църква. Спасителят познаваше характера на хората, които бе избрал; всичките им слабости и грешки бяха открити пред Него. Той знаеше опасностите, през които трябваше да преминат и отговорността, която щяха да поемат. Сърцето Му бе изпълнено със състрадание към тези избрани мъже. Застанал сам на една планина близо до Галилейското езеро, Той прекара цяла нощ в молитва за тях, докато те спяха в подножието. С първите лъчи на зората ги извика, защото имаше да им предаде нещо важно. От известно време тези ученици работеха активно заедно с Исус. Йоан и Яков, Андрей и Петър, заедно с Филип, Натанаил и Матей бяха по-близко свързани с Него, отколкото останалите, и бяха свидетели на повечето Му чудеса. Петър, Яков и Йоан имаха дори още по-тесни връзки с Исус. Те почти винаги Го придружаваха, като ставаха свидетели на Неговите чудеса и слушаха словата Му. Йоан бе постигнал още по-близко приятелство с Исус, така че стана известен като ученика, когото Учителят обича. Спасителят обичаше всички, но Йоан бе най-възприемчив. Бе по-млад от другите и с детска доверчивост откриваше сърцето си пред Него. Така между него и Христос се установи още по-голяма привързаност и чрез него бе разкрито на Божия народ най-дълбокото духовно учение на Спасителя.