КАКВИТО СМЕ НИЕ, ТАКИВА ВИЖДАМЕ ДРУГИТЕ

Един китайски селянин отишъл в града да продаде реколтата си от оризището. Жена му го помолила на всяка цена да й купи гребен. След като продал ориза, селянинът се събрал с другарите си, за да отпразнуват добрите продажби, и всички дълго се веселили. На връщане смътно си спомнил, че жена му е заръчала да купи нещо. Обаче не можел да си спомни какво точно, затова влязъл в първия магазин за женски стоки и купил първото нещо, което привлякло вниманието му – едно огледало.

Като се прибрал в селото, връчил подаръка на жена си и отишъл да работи на полето. Жената се огледала и заплакала безутешно. Свекървата я попитала защо плаче.
– Мъжът ми е донесъл друга жена от града. Млада и красива – отговорила жената, сочейки огледалото.

Свекървата взела огледалото и погледнала в него. После казала на снаха си :
– Няма от какво да се безпокоиш , дъще. Много е стара.