В едно интервю в печатно издание от 1930 година,  известен журналист задава на популярни холивудски звезди следния въпрос: „Какво бихте направили, ако имахте само още 24 часа живот?” Техните отговори са много показателни за начина, по който и днес много хора, непознаващи Бога, живеят в плен на земната суета:

Лионел Баримор: Познавам много авторитетни лекари, ще се допитам и до много известни учени. Ще  употребя всяка минута от тези 24 часа, за да избегна смъртта.

Мая Уест: Ще посетя веднага Института по козметика и красота. След това ще облека най-великолепната си рокля и ще повикам най-близките си хора.

Силвия Сидней: Бих отишла да умра на сцената в момента, в който завесата пада и аплодисментите стихват.

Бети Дейвис: Бих желала да съм в любимото си имение в  Калифорния, да ям пъстърва и да гледам слънчевия залез.

Кларк Гейбъл: Ще отида като всеки друг ден в студиото и там ще умра.

В тези отговори виждаме страх или примирение, красиво или разумно умиране, но без никаква надежда за вечността. А към нея се приближаваме стремително. Какво е твоето духовно състояние? Можеш ли да кажеш като aп. Павел: „За мен да живея е Христос, а да умра – придобивка.” (Фил. 1:21).

„Ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме,за Господа умираме.“  Римляни 14:8

НАДЕЖДАТА ЗА ВЕЧНОСТТА И СТРАХЪТ ОТ СМЪРТТА СА НЕСЪВМЕСТИМИ.