КАКВО ВИЖДАШ?
5 стъпки за справяне с проблемите
В тази трета статия от поредицата как да се справим с кризите и проблемите, които ни атакуват често и неочаквано, ще ви задам себеизпитващия въпрос: Какво виждаш, когато на хоризонта се струпат тъмни облаци? Идващият дъжд или чадъра, който ти трябва, за да се скриеш от него? С други думи, оставяш ли се да те погълне проблемът и да започнеш да се самосъжаляваш, или пък запазваш самоконтрол и започваш да търсиш решението?
Как се справяме с проблемите зависи от това каква реакция предизвикват те у нас или „Какво виждаш?“. Преди детето ми да навърши годинка разбрахме, че има проблем с равновесието и изостава в развитието си. Бях много притеснена и влязох в детска неврология, за да му бъде поставена диагноза. Попаднах в стая с майка на момиче, което имаше увреждане на гръбначния стълб и не можеше изобщо да си мърда ръцете или краката. И един ден майката ми каза: „Дали моето дете някога ще може да прави това, което може да прави твоето?“. Все едно ми удари отрезвяващ шамар. Изведнъж осъзнах колко безнадеждно е нейното положение и колко по-добро е моето.
Една стара поговорка казва: „Оплаквах се, че нямам обувки, докато не срещнах човек, който нямаше крака“. Когато се изкушаваш да мърмориш за своето положение, помни, че не си единственият, който преживява тежки проблеми. Има хора в много по-отчаяно положение от твоето.
Как гледаме на проблемите?
Основният въпрос, който трябва да си зададем в труден момент, е: Имам ли правилна преценка за ситуацията? Обикновено се поддаваме на когнитивното изкривяване преувеличаване или омаловажаване: преувеличаваме отрицателното, а омаловажаваме положителното в ситуацията. Типична форма на преувеличаване е т.нар. катастрофизъм: силно преувеличаване на отрицателните аспекти на ситуацията.
Млада жена, която наскоро се е разделила с приятеля си, може да каже: „Животът е ужасен! Не мога да живея без него!“. Типични за катастрофичното мислене са силните прилагателни и наречия: ужасно, непоносимо, никога, винаги, крайно, страшно, отвратително и т.н. Неизбежна последица от този тип мислене е ниският праг на разочарование – такива хора много лесно се разочароват и отчайват, защото сами си внушават, че животът е непоносим и няма да се справят с него.
Много интересна от психологическа гледна точка е библейската история за дванадесетте разузнавачи, които изпраща Моисей, за да огледат Обетованата земя. Те съвсем наскоро са видели как Бог разделя морето и унищожава цялата армия на фараона, която ги преследва. Видели са как ги храни всеки ден с манна от небето и ги води безопасно в пустинята.
Всичките дванадесет човека се връщат и казват, че земята е много добра. Но оттук нататък се разделят на две групи:
Десет казват: „Жителите на земята са огромни като великани. Пред тях ние изглеждаме като скакалци!“ (Числа 13:27-33).
Двама от тях, Исус Навин и Халев, казват съвсем друго: „Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра. Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тази земя и ще ни я даде“ (Числа 14:7,8).
Разузнавачите са видели едно и също нещо: плодородна земя, силни народи. Но интерпретацията е съвсем различна. Десетте преувеличават трудностите и проблемите дотолкова, че започват да виждат само тях – катастрофично мислене – това е ужасно трудно, няма да можем да се справим. Докато двама вярват, че Бог ще им помогне, както и досега им е помагал. Много често чувствата – страх, скръб, разочарование, обида – ни карат да преувеличаваме проблема, а това ни пречи да търсим реално решение.
В разгара на проблема най-важното е да бъдем реалисти: нито черногледи, нито с розови очила
Уинстън Чърчил е казал: „Всяка криза е нови възможности“. Какво мислите за тези негови думи? Каква нова възможност можем да открием в загубата на работа, например? Ще ми е интересно да чуя предложенията ви в коментарите.
Най-превежданата жена-писател в световен мащаб, Елън Уайт, намира положителните страни на трудната ситуация чрез една живописна аналогия: „На ярката дневна светлина, сред шума от други гласове птицата в клетката няма да запее песента, на която нейният господар се опитва да я научи. Тя научава част от нея, отделни нотки, но никога цялата мелодия. Обаче господарят покрива клетката и създава такива условия, че птицата да слуша само песента, която трябва да научи. В тъмното тя много пъти се опитва да пее тази песен, докато я научи както трябва, и тогава се излива съвършена мелодия. След това изнасят птицата навън и тя винаги след това може да изпее тази песен и на светло“ (Уайт, Е. По стъпките на великия Лекар. Нов живот, С., 1998, с. 389,390).
Трудностите не са ни приятни, но понякога научаваме ценни уроци и развиваме качества, които не бихме изградили, ако не бяхме преживели кризата или проблема.
Аз лично съм преживяла истинността на това твърдение. Заради проблема си, моят син усвоява всяко нещо по-бавно и аз трябва да обяснявам по много пъти. А с кака му съм свикнала да ме разбира от половин дума. И сега изведнъж трябва да проявявам търпение, което съвсем не е най-силната ми страна. Обаче обичам сина си и искам да направя най-доброто за него. Този тежък за мен проблем всъщност ми помага да изградя толкова необходимото ми търпение. Затова открих нещо положително в ситуацията и престанах да се само-съжалявам. А сега съм възнаградена за усилията, които вложих за неговото обучение: той влезе в гимназия с оценките, които сам си изкара на изпитите!
Какво конкретно мога да направя, когато ме нападне/сполети криза или проблем? 5 стъпки:
1 стъпка: Да си възвърна реалистичната перспектива
Да си задам честно въпроса: доколко голям е проблемът? Да сравним своето положение с положението на други хора – доколко е голямо моето затруднение в сравнение с проблемите на другите.
В началото споменах, че когато отидох в болницата със сина ми, който има проблем с равновесието, повечето деца бяха много по-зле от него. Ще повторя думите на майката в моята стая: „Дали моето дете някога ще може да прави това, което може твоето?“ Това веднага ми подейства отрезвяващо, защото осъзнах, че нашият проблем не е най-големият на света. Други хора живеят в много по-тежки условия.
Изключително важно е да „понамаля“ катастрофичните изрази: вместо „ужасно е непоносимо“ – доста е неприятно; вместо „крайно отвратително“ – не ми харесва; вместо „никога няма да мога“ – много е трудно и т.н.
Не само мислите определят думите, които използваме. Изборът на думи въздейства обратно върху мислите – ако използваме реалистични описания, и чувствата ни ще бъдат по-реалистични, казва д-р Недли в книгата си „Изгубеното изкуство на мисленето“.
2 стъпка: Да насоча енергията си към решаване на проблема, а не към самосъжаление
Нормално е да се самосъжаляваме известно време, но ако се оставим да потънем в самосъжаление, със сигурност ще стигнем до депресия и отчаяние.
„Когато с човек се случи криза или травма, той губи твърде много от своето внимание и енергия да мисли какво не иска, вместо да мисли какво иска“, казва Джо Диспенза (специалист по неврология и хиропрактика).
Така се получава при т.нар. „криза на средната възраст“ – дълговременно емоционално състояние, свързано с преоценката на собствения опит в средната възраст (40 – 50 г.), когато много от възможностите, за които човек е мечтал в детството и юношеството си, вече безвъзвратно са отминали (мъжете: нищо не съм постигнал в живота; жените: нямам добър брак). Много хора се концентрират повече върху това какво не са постигнали, отколкото върху това, което са постигнали и ще постигат занапред. И затова започва да им се струва, че животът им е безсмислен и празен.
Можем да преодолеем този проблем, като си дадем ясна преценка за ценните неща в живота си (отгледах децата, създадох дом, имам добри приятели, помагам за събиране на пари за болни деца, открих смисъла в Библията и т.н.). Трябва да си поставим нови цели: какво още желаем да постигнем. Идеята е да се насочим към настоящето и бъдещето, а не към миналото, което така или иначе не можем да променим.
3 стъпка: Да отделям достатъчно време за сън, за почивка
„Даже най-дълбоката криза на следващото утро се вижда в различна светлина“ – казва Джуди Блъндел. Според вас защо е така? Знаем и известната пословица: „Утрото е по-мъдро от вечерта“.
Мъдрецът Соломон пише още преди 3 000 години за връзката между тялото и ума: „Вечер може да влезе плач да пренощува, а на сутринта иде радост“ (Псалми 30:5). Той е забелязал, че когато човек е преуморен, всичко му се вижда черно и безнадеждно, но когато си почине и спокойно се замисли за реалното състояние на нещата, ще осъзнае, че винаги има изход, че след проблема винаги идва нова възможност, че след вечерта винаги идва утрото.
4 стъпка: Да потърся помощ от приятели/от Бога, ако съм вярващ
Помощта отвън има решаващо значение, когато имаме проблем: имаме нужда както от емоционална подкрепа, така и от коригираща гледна точка, която да ни връща към реалността. Затова трябва да се обърнем към роднини и приятели, които да са готови да ни изслушват и да ни помагат. По време на моите семейни проблеми и развод в миналото една приятелка винаги ме изслушваше, когато ѝ се обадех и имах нужда от съчувствие и съвет.
Християните могат да намерят в Библията много обещания за Божията готовност да ги изслушва и подкрепя:
„Може ли жена да забрави сучещото си дете, за да не се смили над детето на утробата си? Обаче те, дори и да забравят, Аз все пак няма да те забравя. Ето, на дланите Си съм те врязал; твоите стени са винаги пред Мене (Исая 49:15-17).
5 стъпка: Да пренасоча мислите си от себе си към другите
Помощта за другите лекува: осъзнаваме, че не сме единствените хора с трудности и освобождаваме потенциала си да търсим решение на проблема.
Хората, които имат деца с проблеми, преживяват скръб, депресия, отчаяние и т.н. Мога да го кажа от личен опит. Но в един момент осъзнаваш, че трябва да поставиш своите тревоги и притеснения, своите мрачни чувства на второ място – нуждата на детето застава на първо място. И започваш да мислиш как да направиш най-доброто за него. Така грижата за другия измества личния проблем. И когато видиш добрите резултати от грижите, забелязваш, че депресията и отчаянието всъщност са изчезнали! Вече се чувстваш полезен/полезна и пълен/пълна с енергия да продължиш напред!
„Хората, които са понесли най-големите страдания, често са тези, които носят най-голямата утеха за другите, внасяйки светлина навсякъде, където и да отидат. Такива хора са пречистени и облагородени от страданията си“ (Уайт, Е. Ум, характер, личност. Кн. 3. Нов живот, С., 2000, с. 100).
Другите две статии от поредицата за справяне с кризи и проблеми са:
Кризите: провал или възможност
В моя Ютюб канал качвам всичките си видеа.
Ако желаете да следите видеата и публикациите ми, харесайте фейсбук страницата ми „Психология за всеки ден“ .
Йорданка Дейчева, психолог; ydeicheva@facebible.bg
