КАКВО Е ИНСТИНКТ?

-ЧАСТ 1

Инстинктът е един от най-удивителните феномени в областта на биологията. Еволюционната теория дава следното определение: инстинктът е затвърден еволюционно от биологичната наследственост начин на поведение при животните и човека. В други литературни източници инстинктът се определя като „вродена способност на поведение към действието на дразнители от околната среда и собствения организъм“ . Инстинктът е изработен в хода на еволюцията и близостта на инстинктите е указание за родствените връзки между отделните видове. Това е причината, поради която на инстинкта се отдава особена роля в еволюционната биология. Инстинктът е изразен най-ярко в сравнително ниско организираните животни (насекомите, рибите, птиците).

В хода на еволюционното развитие ролята на инстинктите намалява и все по-голямо значение придобива сложно-рефлекторната дейност, която се опира на индивидуалния опит .Такова е обяснението на еволюционната теория относно инстинкта. Това обяснение има редица слаби страни, които противоречат на научните познания и многовековния опит на хората.

Инстинктът не може да бъде доказателство за еволюцията на биологичните видове. Ето четири съществени основания в това отношение:

1) Инстинктите се срещат при всички животински видове, включително и при човека. Би трябвало да се очаква, че при човека с високоразвита втора сигнална система инстинктите няма да играят голяма роля. Но действителността показва, че при него някои инстинкти са жизненоважни – инстинктът за бозаенето, инстинкти във връзка с половото размножение, при самосъхранение от опасности и т.н. Ако инстинктът беше еволюционно обусловен фактор, при човека не трябваше да съществува. Но това не е така. Т.е. инстинктът не е белег на примитивност.