КАКВО ИМАШ ЗА ДАВАНЕ?

Веднъж един бедняк, който живеел в мизерия и просел от врата на врата, видял, че в селото влиза златна колесница, а в нея седи, сияйно усмихнат, царят. Беднякът мигом си рекъл: ” Край на моите неволи, край на мизерния ми живот. Царят със златното лице е дошъл тук заради мен, ще ме посипе с трохи от своето богатство и ще заживея спокойно “.

И наистина царят като че ли бил дошъл точно заради бедняка, защото накарал да спрат каляската до него. Просякът, който се бил проснал на земята, станал и погледнал царя, убеден, че късметът най – сетне му се е усмихнал. Тогава царят протегнал ръка към бедния човечец и му рекъл:
– Какво имаш за даване?
Силно разочарован и изненадан, беднякът не знаел какво да отвърне. ” Игра ли ми предлага царят, или ми се подиграва? Нова беда ли е това? ” – казал си той.

Но като видял неизменната усмивка на царя, сияйния поглед и протегнатата му длан, беднякът пъхнал ръка в дисагите си, където пазел няколко шепи ориз. Взел едно зрънце и го дал на царя. Той му благодарил и веднага си тръгнал, понесен от учудващо бързите коне.

В края на деня, когато изпразвал дисагите си, беднякът намерил зрънце злато.
Заплакал и се завайкал:
– Ех, защо не му дадох всичкия си ориз?