Едно дете в трети клас трябвало да напише съчинение за човешкото тяло. То представило следния шедьовър: „Главата е нещо кръгло и твърдо и в него се намира мозъка, а върху него – косата. Лицето е отпред на главата, с него се яде и се правят гримаси. Стомахът е нещо, което започва да боли ако не ядеш достатъчно често и тогава даже спанакът не помага. Ръцете са за хвърляне на топка и с тях може да се достигне маслото.

Пръстите стърчат от ръцете, така че с тях може да се нарисува крива линия и да се събират числа по математика. Краката са тези две неща, от които ако ти липсват два, не можеш да тичаш бързо. Стъпалата са това, върху което тичаш, а пръстите са тези, които винаги се спъват в нещо. И това представляваш ти, освен онова, което е вътре, но аз никога не съм го виждал.“

Да, това, което е външно, е очевидно и за малките деца, но „това, което е вътре” е истински важно, защото видимото е временно, а невидимото вечно.