– Какво искаш да си?

– Брашно.

– Как така “брашно”? Никой не иска да е брашно.

– Замисли се и ще разбереш. Глеадаш го – прах. Духне ли го вятъра – полита. Но смеси ли се с вода, придобива от нейната изменчивост и способност за трансформация. И става нещо друго – тесто. Можеш да изваеш всичко от него. Всякаква форма. Но същността и качествата му стават  завършени само, когато мине през огън. Тогава достига крайната си цел. Станало е хляб.

Преминавайки през този огън, придобива кора. И същата тази кора колкото повече се изпича, толкова по-твърда става. А в нея остава цяла същността му. Затова искам да съм като брашно – с вятъра да съм лек, с водата гъвкав, но само през огъня да ставам завършен и способен да заситя нечий ден. A защо не и живот..

“AntOurAge”