1. Еволюционната теория противоречи на науката и на човешката опитност.

По убедителен начин беше доказано, че еволюционната теория както по времето на Дарвин преди 140 години, така и до днес не е могла да бъде научно доказана. Научните факти от последните няколко десетилетия в областта на молекулярната биология, генетиката, информатиката, физиката, геологията, астрономията и други не потвърдиха учението на еволюционизма. Напротив, данните от тези науки противоречат на основните положения на еволюционната теория, поради което тя през цялото това време няма научна достоверност и не отговаря на задължителните критерии за една научна теория. Ето защо такава теория, която противоречи не само на науката, но и на многовековната човешка опитност и елементарна логика, неизбежно трябва да се приеме на вяра.

Еволюционната теория няма смислен отговор на най-важните научни въпроси относно произхода на материята, възникването на живота и появата на човешкото съзнание. Законите на науката отричат еволюционното учение за вечността на материята и способността й да се самоорганизира. За да се появи живот и да може той да се възпроизвежда, е необходима кодирана генетична информация. Еволюционното твърдение, че биологична информация може да възникне от само себе си без интелигентен източник, абсолютно противоречи на законите на информатиката. Случайната поява на живота и неговото еволюиране противоречи на Втория закон на термодинамиката.

Много от твърденията на еволюционната теория имат спекулативен и ненаучен характер. Учението на еволюционната теория в областта на социалното и културното развитие на човека (език, семейство, религия, етика и т.н.) далеч не отговаря на действителността. Учението на Дарвин за естествения отбор и расите, както и фалшивият биогенетичен „закон“ на Хекел имаха и имат ужасяващи последствия в обществено-социалната и морално-етичната сфера на човечеството.

Успехът на еволюционната теория не се дължи на нейната достоверност, а на едностранна и некоректна образователна система, медийна манипулация, атеистичен начин на мислене, недостатъчно познаване на специализираната литература от широката общественост, както и на политически предписания. По този начин еволюционната теория се превръща в един задължително наложен и добре функциониращ инструмент за атеистично възпитание на човека.

Все по-масово се появяват критични гласове срещу еволюционната теория, но те биват съзнателно игнорирани, заглушавани, ограничавани, а чрез медиите – подигравани и омаловажавани.

Креационистичните центрове в много държави на света, както и огромната специализирана и общопопулярна литература в подкрепа на библейския модел за Сътворението рано или късно ще допринесат за възтържествуване на истината по този важен за всеки човек въпрос.

 

  1. Науката потвърждава библейското учение за Сътворението.

Библейското учение за Сътворението се потвърждава по убедителен начин от всички области на съвременната наука, както и от реалностите на многовековната човешка опитност. Колкото повече науката напредва в своите изследвания, толкова по-ясно се очертават основните библейски концепции за творческото начало на Вселената. Принципите на Сътворението, описани в Библията, стоят много по-близо до научните факти, отколкото твърденията на еволюционната теория, които изискват и много по-голяма вяра в сравнение с вярата в Библията. Ако се базираме на фактите на науката, произходът на живота и на човека може да се обясни много по-лесно със съществуването на Творец, вместо да се вярва, че животът е възникнал случайно и човекът е висше животно.

Според библейското учение за Сътворението живот може да произлезе само от живот, интелигентност – от интелигентност, както и биологичната кодирана информация може да бъде плод единствено на свръхинтелигентен източник. Такава е твърдата позиция на науката. Така учи Законът за причинно-следствените връзки. Това го изисква човешката логика.

Науката, природните закони, елементарната логика и многовековната човешка опитност са най-мощните доказателства за достоверността на библейската информация.

Всичко това ни задължава отново да цитираме финалните думи на един от най-известните съвременни учебници по биология (Hoff и сътр., стр. 503):

 

„Какъв е смисълът на еволюцията?

Защо еволюцията е довела до появата на човека, който притежава дух, т.е. има способността да мисли, има свободна воля и разумни действия?

Какво се крие зад израза „случайност“ и как природните науки могат да го обяснят?

На такива въпроси еволюционната теория няма отговор, нито пък това могат да направят природните науки.

Отговорът на тези въпроси се предоставя единствено на личната вяра на човека… Свободата на волята, същността и смисълът на битието са въпроси, на които биологията не може да отговори. Поради невъзможност да се премине тази граница, човек идва до мисълта на великия Гьоте: „Най-висшето щастие за мислещия човек е да изследва онова, което подлежи на изследване, а пред неизследваемото да благоговее смирено“.