КАКВО МИ ПРЕЧИ ДА ПРОСТЯ

Изкривеното мислене ни пречи да искаме и да даваме прошка

Мисленето „всичко или нищо“ ни пречи да искаме или даваме прошка.

Например перфекционистът си мисли, че ако е сбъркал веднъж, той е провалил се човек. И затова му е трудно въобще да си признае, че е допуснал грешка, защото тогава трябва да приеме, че е човек с несъвършенства и допуска грешки. А ако си признае, ще се почувства твърде унизен и нищожен, за да има смелостта да поиска прошка.

Такъв човек и трудно прощава, защото в неговите представи хората трябва да бъдат съвършени и ако го наранят с нещо, то те са „лоши“ хора и не си струва да общува с тях.

НЕОСНОВАТЕЛНОТО ЧУВСТВО ЗА ВИНА

Искането на прошка се мотивира от основателното чувство за вина.

Неоснователно чувство за вина: постоянно се извинявам за нещо.

Д-р Недли представя няколко въпроса за разпознаване на неоснователно чувство за вина.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НЕПРОПОРЦИОНАЛНОТО ЧУВСТВО ЗА ВИНА
Ако можете искрено да отговорите с „не“ на въпросите по-долу, тогава вие изпитвате непропорционално чувство на вина.

·       Пренебрегнах ли важни подробности, които породиха тази ситуация?

·       Знаех ли какви ще бъдат отрицателните последици от моите действия преди инцидента?

·       Другите хора смятат ли, че съм сбъркал при тези обстоятелства?

·       Ако най-добрият ми приятел беше в тази ситуация, щях ли да го смятам за виновен?

·       Имаше ли някакви ключови фактори, които не бяха под мой контрол, като действия на други хора или непредсказуеми природни явления?

·       Мога ли да направя нещо, за да поправя щетите?

В книгата си „Изгубеното изкуство на мисленето“ д-р Недли ни съветва: „Важно е да помните, че дори ако сте сбъркали в дадена ситуация, вашите неправилни действия не ви правят лош човек. Когато допуснете опасната грешка да се приравнявате с вашите действия, това може да доведе до два нежелателни начина на мислене: вие или ще приемете грешката и ще се смятате за безполезни и неадекватни, или ще отхвърлите грешката и ще откажете да се промените. Тези две мисловни нагласи са пресилена реакция към фалшивото заключение, че действията на човека определят неговата лична стойност.

Когато осъзнаете, че вината трябва да бъде възложена върху неправилното действие, а не върху ценността на личността, можете да поемете отговорността за ролята си в „престъплението“ и да се стремите да избягвате такава грешка в бъдеще. Когато определите проблемната област и признаете, че имате нужда от помощ в тази област, Бог обещава да ви даде Своята всемогъща сила, за да превъзмогвате слабостите си. Тогава можете да се съсредоточите върху сравнително простото действие да поправите поведението си и ситуацията, защото не сте обсебени от идеята или да наказвате себе, или да отричате лошата постъпка изцяло“.

КОЛКО ПЪТИ ДА ПРОЩАВАМЕ?

„Тогава Петър се приближи и Му каза: Господи, до колко пъти, като съгреши брат ми спрямо мене, да му прощавам? До седем пъти ли? Исус му каза: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем“ (Матей 18:21,22).

Трябва ли да броим колко пъти прощаваме и когато станат 490, повече да не прощаваме на този човек? Или пък трябва безкрайно да му прощаваме, колкото и пъти да ни наранява? Според мен идеята тук е, че във взаимоотношенията постоянно има нужда от взаимна прошка и ние трябва да решаваме според обстоятелствата докога да прощаваме и кога да поставим граница.

ВАЖНО! Когато някой наистина ни причинява проблеми и трудности постоянно (например домашно насилие), а ние сме му прощавали много пъти, тогава трябва да поставим граница и да прекратим общуването, докато не промени отношението и поведението си.

3 СТЪПКИ ЗА ИСКАНЕ НА ПРОШКА

  1. Поемам отговорност за поведението си: Аз постъпих егоистично/прибързано/грубо/сбърках и т.н.
  2. Желание за възстановяване на отношенията: Зная, че те нараних, но много искам да бъдем отново приятели/близки. Трябва да възстановим щетите, доколкото е възможно
  3. Моля те да ми простиш

Важно условие: Искреното признаване на вината без никакви оправдания. Да не се опитваме да извиняваме поведението с външни фактори: поведението на другия (Ти ме ядоса!), обстоятелства (Ако не бях отишъл, нямаше да те срещна и нямаше да се скараме!), особености на характера (Аз бързо се засягам и затова ти се разсърдих. Такава съм си!).

„След това се опитайте да оставите инцидента в миналото. Няма никаква полза отново и отново да си припомняте ситуацията. Независимо дали другият ви е простил или не, е важно вие да простите на себе си, да осъзнаете какво сте научили от грешката си, да не допускате това да се случи отново и да продължите напред. Вие сте постъпили достойно, като сте поели отговорност за действията си, извинили сте се и сте дали компенсация, където е било необходимо“ (д-р Недли, „Изгубеното изкуство на мисленето“).

Йорданка Дейчева, психолог

Клуб психология и здраве – Плевен; ydeicheva@facebible.bg