КАКВО НЕ ЗНАЕМ ЗА ДОБРИТЕ НИ БАКТЕРИИ

Клетките са основната единица на живота. Ние сме съставени от трилиони клетки, които комуникират една с друга посредством рецептори, разположени на повърхността им. Именно така работят голяма част от хормоните; подобно на ключалка и ключ, те са пратеници, които носят сигнали и всеки има уникална форма. Когато бъдат освободени в кръвта, те започват да циркулират из тялото, докато намерят рецептор, в който могат да паснат. Щом ключът влезе в ключалката, в целевата клетка могат да бъдат предизвикани или спрени цяла поредица от реакции. Най-голямото семейство клетъчни рецептори е известно като Рецептори за G-протеини. G-протеините са молекулни превключватели вътре в клетките, които предават рецепторния сигнал. Два от тези рецептори, известни като рецептор за G-протеини 41 и рецептор за G-протеини 43, са силно експресирани из целия ни организъм в червата, нервите и имунните, мускулните и мастните клетки. Знаехме, че сигурно са жизненоважни, но не знаехме какво ги активира, докато през 2003 не бяха открити ключовете за тях. А ключовете, които пасват в тези важни ключалки, се оказаха мастните киселини с къса верига, произвеждани от бактериите в червата ни, когато ги храним с фибри. Може би по този начин чревните ни бактерии комуникират с нас. Тяхното съществуване ни дава решаващ поглед върху причините, поради които фибрите могат да играят толкова важна роля в голям брой хронични заболявания. Те могат да обяснят защо фибрите имат толкова изразено противовъзпалително действие. Така например, как може едно единствено хранене с високо съдържание на фибри да подобри белодробната функция при астматиците само за броени часове? Нашите добри бактерии превръщат фибрите, които консумираме, в мастни киселини с къса верига. След това тези киселини се абсорбират в кръвта, където се смята, че се свързват с тези рецептори на свободни мастни киселини, които се намират по възпалителните имунни клетки, като ги деактивират.

Хормоните се определят като пратеници, носещи сигнали, които се произвеждат в един орган, циркулират в кръвта и оказват регулиращо въздействие върху друг орган. Така тези мастни киселини с къса верига могат да бъдат считани за хормони. Само че в този случай органът, който ги произвежда, е нашият микробиом, бактериите населяващи червата ни. Те обаче не могат да произвеждат тези хормони без фибри.

,,Можем без диети“  д-р Майкъл Грегър