КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ГНЕВЪТ?
• Гневът е чувство (силно чувство). Не е задължително да води до агресия, но когато човек е ядосан, е по-вероятно да стане нападателен.
• Има вид гняв, който е приемлив: „Гневете се, но без да съгрешавате” (Еф. 4: 26).
• Обаче гневът никога не е оправдан, когато причинява вреда – на самия човек или на другите.
Важно е да осъзнаем, че гневът е просто чувство. Той е като изкушението. Изкушението не е грях. Обаче когато човек допусне тези мисли да го обземат и да изпълнят ума му, това е грях. Същото важи и за гнева. Той е чувство, което трябва да бъде управлявано, но ако причини вреда – на другите или на самия човек – то уврежда умственото здраве и се превръща в престъпление.
КАК СЕ ПРОЯВЯВА ГНЕВЪТ?
Като всяко друго чувство, гневът поражда физиологични промени в сърдечния ритъм, кръвното налягане и нивата на адреналина и норадреналина. Той причинява голямо вътрешно безпокойство.
Гневът може да бъде реакция към:
– друг човек (брачен партньор, шеф, дете, съсед)
– себе си (забравих нещо, сбърках)
– обстоятелство (времето, задръстване, загуба)
– спомени (травма в миналото, срам)
Гневът е едно от най-силните чувства и засяга няколко физиологични системи. Това означава, че нашето физическо здраве може да бъде увредено, ако той се проявява често или силно. Точно както не бихме желали да ядем или пием нещо, което ще навреди на здравето ни, също така трябва да избягваме физическите вреди от гнева. Освен това той представлява опасност за нашето душевно здраве: губим приятели, взаимоотношенията се нарушават и нашето мислене и логика се увреждат.
ГНЕВЪТ СЕ ПРОЯВЯВА НА ТРИ НИВА: ФИЗИОЛОГИЧНО, КОГНИТИВНО И ПОВЕДЕНЧЕСКО
• ФИЗИОЛОГИЧНО НИВО: Най-сериозните реакции са ускорено сърцебиене, повишено кръвно налягане, стягане на мускулите, учестено дишане, изпотяване, побледняване или зачервяване на лицето и студени ръце. Физиологичните реакции са различни при различните хора и зависят още от интензивността на гнева.
Трябва да разграничим ЧУВСТВОТО от ЕМОЦИЯТА. Чувството е мисъл, която изразява отношение: нещо, което харесваме или не харесваме, с което се чувстваме спокойно или неспокойно и т.н. Чувствата не пораждат силна физиологична реакция. Обаче едно чувство може да се превърне в емоция; на този етап то ще породи серия от физиологични реакция в различни телесни системи: дихателна, кръвоносна, мускулно-скелетна, ендокринна и др.
• КОГНИТИВНО НИВО: Гневът влияе върху мисловния процес. Когато човек е ядосан, мисленето става ирационално и нелогично. Клони към отрицателното и се съсредоточава върху това, което причинява гнева. Например какво е казал някой, поведението на другите, нещо несправедливо или нежелано. Гневът влияе върху познавателните ни способности. Възможно е да изгубим преценка за последиците от нашия гняв, защото сме завладени от силата на емоцията.
• ПОВЕДЕНИЕТО. Гневът се проявява по различни начини. Възможно е да се зачервим и да се разтреперим, да повишим тон, да тряскаме врати или да кажем неприятни, обидни неща. Когато сме ядосани, можем да кажем неща, които не искаме и които нараняват дълбоко другите. В най-крайните случаи ядосаният човек става нападателен, като крещи на другите, рита предмети или домашни животни и удря хората – с юмруци или с каквото има под ръка. Понякога такова поведение е наказуемо от закона и може да доведе до съдебна присъда.
Клуб Психология и здраве – Плевен; psihologiaizdrave@abv.bg